Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени помежду им за сравнително дълъг хронологически период, в контекста на различни исторически периоди, общества и държави. В предаването "Следобед за любопитните" гостуват доц. доктор Петко Христов, ръководител на проекта, и гл. ас. Стамен Кънев.
В хода на тези разсъждения проектът формулира за своя основна цел провеждането на мащабно научно изследване за взаимоотношенията на българската диаспора в Бесарабия с България, а чрез натрупването на теренни материали, анализи, прогнози и научни текстове – и формирането на комплексна аналитична рамка с приложен ефект в полза на българското общество, наука и законодателство в сферата на миграциите и диаспорите.
"Проектът се реализира благодарение на Фонд "Научни изследвания". Аз лично се ангажирах с него по лични причини. Всеки един от колегите в екипа има своя интерес по темата. Проектът е много актуален не само заради конкретна политическа и геостратегическа ситуация в Украйна, но и поради това, че в Украйна и Молдова живее една от най-голямата историческа българска диаспора.
Според последното преброяване през 2011 година в Украйна тези от Южна Украйна, които са посочили български произход, български език като майчин, са 200 000 официално, а неофициално около половин милион. В Молдова прибавете още някъде 70 000. Това, което е впечатляващото, че тези хора около 200 години, тъй като те са се изселвали в началото на XIX век, те са запазили своя роден български диалект.
Много може да се разказва, аз ще цитирам една учителка от Българската гимназия в Болград: "Вкъщи винаги се е говорело на български. Невероятно е усещането, като ги чуя да кажат "Тука всичките гълчим на български", ми става много мило. Тези взаимоотношения между митрополията и диаспората имат много дълга история. Знаем, че след Освобождението на България има много водещи политически фигури, които са с произход от тази част на диаспората.
През 2013 година правих едно изследване в Одеса сред младите българите там за миграционните им нагласи. Всички те искаха да дойдат, за да видят своята прародина, защото са чували от бащите и дядовците си разказите за България и Балкана. При теренната си работа ходихме няколко пъти в Тараклия – Молдова, а в момента работим най-вече сред бесарабските българи, които живеят в България, най-вече край Варна и по Черноморието.
Двама братя от едно бесарабско село в Украйна и техен братовчед от съседно село наели в околностите на Обзор 50 декара и направили невероятно градина. Това, което нашите градинари преди 100 години са правили в Европа – Чехия, Унгария, Словакия, Австрия и други държави, тези три семейства са направили тук.
Те зареждат с плодове и зеленчуци пазарите в района и заведенията също. Живеят добре и не се оплакват. Смисълът на подобен тип проучвания е точно това, да видим как тези връзки през вековете са спомогнали на общностите там да запазят и развият българската си идентичност и да я носят със себе си, защото те и тук се чувстват българи. Проектът е тригодишен и трябва да приключи през лятото на следващата година. Като в края на втория етап планираме да направим една голяма международна конференция.
Руската агресия в Украйна активира не само украинската, но и българската идентичност на българите в района, разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Петко Христов. "За мен е чест, че работя с колеги, които от десетилетия се занимават с тази тема, дори някои от тях са родом от Бесарабия и приемат лично работата. Успяхме да организираме Кръгла маса, в която участваха различни експерти от различни направления, като имахме и онлайн връзка с българи от Украйна.
Подготвихме два сборника, две издания на сп. "Българска етнология", което е издание на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей. В тези 12 статии са на различни теми – както исторически и разглеждат процеса на миграция от България към Бесарабия, така и по-съвременни теми, свързани и с демографията. Много от изследванията, които направихме, са описани в тези статии.
Организирахме и една постерна изложба с някои предмети от фондовете на националния етнографски музей, която не само представихме през миналата година, но направихме и като пътуваща. След конференцията през следващата година, подготвяме и голям сборник с информация, като го подготвяме както в печатен, така и онлайн вариант.
Освен това всеки един от нас, осемте членове на проекта обикаля и работи и на терен и събира множество текстове и снимкова информация. Всичко това е архивирано и предоставено, за да бъде достъпно за тези, които се интересуват, разказа в ефира на предаването гл. ас. Стефан Кънев.
Доц. Петко Христов е доктор по етнология, доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН). Гост-преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски” (до 2010) и Пловдивския университет „П. Хилендарски”(от 2011 до сега).
През последните години научните му интереси са посветени на изучаването на балканската култура на миграции, социални мрежи сред транс-граничните мигранти на Балканите, разнообразните идентичности и конструиране на идентичността с помощта на културата и народната религиозност, семейство, родство и народни институции, историческа етнология и политическа антропология.
Гл. ас. Стамен Кънев е Отговорник „Връзки с обществеността“, секретар на научната група на Националния етнографски музей.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Петко Христов и гл. ас. Стамен Кънев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg