Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антон Станков: Анонимността създава фалшива гаранция за сигурност

Оставката на Светослав Костов няма да реши кризата в БНР

Бетина Жотева: В СЕМ никога не сме били безотговорни

БНР Новини
Анелия Торошанова, Мария Стефанова, Захари Генов, Антон Станков и Бетина Жотева
Снимка: Росица Михова

Оставката на Светослав Костов няма да реши кризата в БНР. Така коментираха ситуацията в БНР в студиото на "Законът и Темида" Бетина Жотева, член на СЕМ; Мария Стефанова, медиен експерт, бивш председател на СЕМ, и адвокат Антон Станков, бивш съдия и бивш министър на правосъдието. Те изразиха и своите становища по отношение на фалшивите новини и медийната манипулация. 

Бетина Жотева определи нападките към СЕМ като "несправедливи и прибързани". Членът на СЕМ разказа за огромния и безпрецедентен медиен натиск: "Предвид факта, че съдът още не се е произнесъл по подадените сигнали, свързани със смяната на ресора на журналистката Силвия Великова, свалянето ѝ от ефир и спирането на сигнала на програма "Хоризонт". Още няма данни, че между отделните събития има връзка“ – изтъкна тя.

Също така, Жотева подчерта, че в СЕМ не са били безотговорни в избора на генерален директор на радиото и че концепцията на господин Светослав Костов е била убедителна.

Според експертите: "Радиото (както и телевизията) има сериозен финансов проблем и ако това не се оправи със закон, нищо няма да се подреди", изтъкна още Жотева и подчерта, че вътре в самото радио има сериозно разделение в заплащането.

По отношение на разликите в заплащането в самото радио и дали може да се говори за свобода на словото, при положение че едни журналисти вземат 5000, а други – 600 лв., Мария Стефанова изтъкна, че "финансовата част от концепциите на следващите кандидати за директорския пост ще бъде много важна и подробно разглеждана":

"Избраният за изпълняващ длъжността директор Антон Митов е в незавидна позиция, тъй като ще трябва да се справя с последствията от кризата – каза още тя и припомни времето от 1999-2000 г. – когато е работила в БНР и се е налагало тогавашният екип да превъзмогва криза от подобен мащаб" – каза Стефанова.

Жотева допълни, че Митов има правомощията на генерален директор. Изискванията към него, които са спазени при избора му, са същите: да има 5 години стаж в радиото, да е заемал ръководна длъжност, да се ползва с авторитет в самото радио. Няма изискване в закона дали Антон Митов трябва да спазва за тези 3 месеца концепцията на Светослав Костов. Жотева подчерта, че има недомислие в закона по отношение на Управителния съвет – УС си остава, докато не му изтече мандатът, дори след това при избора на нов генерален директор, до изтичането на мандата на този УС, той не може да бъде сменен, ако не си подаде сам оставката (членът на УС).

Колкото до фалшивите новини и начините да се справяме с дезинформацията, Бетина Жотева посочи ясно, че:

Вероятността да чуете фалшива новина от радиото или от телевизията е минимална. Там хората застават с името и лицето си. Интернет е мястото, където фалшивите новини разцъфтяват и се налага да има регулации.“

„Намираме се в подменена среда, която сами създадохме, и сега трябва да се борим с нея – подчерта Мария Стефанова. Според нея единен регулатор не би проработил: 

„Всеки трябва да си дава сметка, че е автор на всичко, което публикува в интернет пространството си, а решението на проблема с дезинформацията би дошло със саморегулация. И припомни измененията в Директивата за аудиовизуални услуги – Стефанова препоръча всяко съдържание, което се качва в интернет да бъде регулирано".

„Нашият съвет се казва за електронни медии, но интернет пространството е изключено, а тази директива трябва да влезе" – допълни Жотева.

„Анонимността създава фалшива гаранция за сигурност – подчерта Антон Станков. – Анонимността в интернет обаче не е гарантирана – службите знаят."

Повече подробности можете да чуете в звуковите файлове.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Водещата на "Нашият ден" Нина Цанева – гласът на авиацията, който вдъхновява

Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява".   С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..

публикувано на 12.12.24 в 11:59
Учениците от Българското неделно училище в Париж

Коледният брой на вестник "Вазовчета" – подарък за българските семейства по света

Отвеждаме слушателите на "Нашият ден" в Париж, където Българското неделно училище "Иван Вазов" създаде коледен подарък за българските семейства от цял свят. Янета Димитрова , заместник-директор на училището и преподавател по БЕЛ разказва какво можем да открием на страниците на международния коледен брой на вестник "Вазовчета", създаден от..

публикувано на 12.12.24 в 09:36

Две коледни инициативи на студентите от Софийския университет

В "Нашият ден" представяме две коледни инициативи на студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" , които за поредна година ще стоплят сърцата на куп непознати възрастни хора и деца. За десети път Студентски съвет при СУ организира най-топлото си събитие, като приканва студенти, преподаватели и приятели на Алма Матер да се..

публикувано на 12.12.24 в 09:07
 Алис Русева

За тревожността, като естествена реакция на организма

"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..

публикувано на 11.12.24 в 15:29

Ранната диагностика е ключова за лечението на хроничните бъбречни заболявания

"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..

обновено на 11.12.24 в 13:58