В предаването „Звукови хроники“ на 21, 28 октомври и 4 ноември от 17.30 часа ще звучат камерни и симфонични произведения, аранжименти за пиано, за глас и пиано от Бела Барток.
Творчеството на Бела Барток (1881-1945), един от най-значимите композитори от първата половина на ХХ в., е неразривно свързано с народната музика. Творческите му позиции се формират в период, когато диатоничната система в европейската музика отстъпва пред националните тенденции, започнали още от Глинка и Дворжак, и свързаните с тях съответни музикални системи.
Барток е един от видните европейски етномузиколози. Заедно с приятеля си, Золтан Кодай, събира и систематизира народна музика из цяла Унгария, която преди Трианонския договор от 1920 г. е обхващала значително по-обширни райони. Наложените от договора клаузи до голяма степен затрудняват проучванията в областта на фолклора извън новите граници. Все пак сферата на интересите на Барток се разширява непрекъснато, сравнителната етномузикология го отвежда до фолклора на съседни страни, на Румъния, България, Турция... Практически творчеството му до края на живота му е по един или друг начин свързано с народната музика, включително и с тази извън пределите на Унгария. Наред с обработките, аранжиментите за глас и пиано на народни песни той създава огромен брой опуси, силно повлияни от национални модели, интонации, ритми.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
