Толерантни ли сме като общество или напротив – недоверчиви, мнителни и зле настроени към всеки, който не е като нас. Как съчетаваме грижата за близки и не толкова близки хора с актовете на насилие? В исторически план имаме достатъчно примери за прояви на толерантност и хуманизъм, в същото време периодично ставаме свидетели на изблици на агресия, които ни стъписват и изненадват. На какво се дължи това?
В студиото на "Нашият ден" Ива Дойчинова разговаря с психолога Иван Игов и с историка Емил Джасим.
Иван Игов наблегна на дискриминационните нагласи, "защото езикът на омразата е само една форма на проява на дискриминация":
"Става дума за т.нар. "социални нагласи", които в по-голямата си част са подсъзнателни. Нагласата е нещо по-дълбинно и тя е свързана първо с онова, което наричаме архетип – колективното безсъзнателно – от родители, от средата, от общността ни е създавано като деца. Като пораснем, те се превръщат в онзи пусков механизъм, който е част от дискриминацията. Първо се формира стереотипът, той е несъзнателен. А когато стереотипът се превърне в действие, той вече става дискриминация, езикът на омразата е част от него.
За голяма радост ние, българите, като народопсихология, нашите стереотипи не са дискриминативни. Ние сме една от най-недискриминативните нации в света. Даже папата забеляза, че София е единствената световна столица, където всички храмове на основни религии са на 50 метра един от друг."
"Няма акт на омраза, извършен в тишина – изтъква Джасим, цитирайки проф. Георги Лозанов. – Актовете на омраза винаги са предшествани от реч на омразата.
На свой ред мисълта предхожда речта и тук е проблемът. Как да надникнем в главите на хората и как да спрем езика на омразата, който формира омраза?
Всъщност отговорът не е сложен – няма как с омраза или високомерие да излекуваш омраза. Трябва любов, търпение и образование – това са класическите лекарства. Омразата е начин да се даде просто обяснение на сложни въпроси и от това трябва да се пазим и да помним, че в основата на омразата често стои невежеството."
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
