Ако сте сред почитателите на музикално-филмовите „Звукови хроники“, със сигурност знаете, че през този месец сме с музикалните изкушения на кинозвездите. Но днес ще разширим малко темата. Изключението, уверявам ви, си струва, защото ще сме с тези на „Киномания 2019“. Тази фраза – музикални изкушения е много подходяща за фестивала – ветеран. През всичките години на своето съществуване в програмата му винаги е имало и има музикални кинозаглавия.
В „Звукови хроники“ винаги сме отразявали музикалните акценти на софийския есенен кинофорум. Та нали именно на „Киномания“ оживяха отново на големия екран легенди като Би Би Кинг и Джими Хендрикс, джаз величия като Ела Фицджералд, Джон Колтрейн, Джанго Райнхард, попикони като Далида, актуални оперни звезди като Соня Йончева… И това са спомени само от последните няколко години.
В програмата на тазгодишната „Киномания“ рубриката „Музиката“ има два раздела: „А душата им пее“ – включващ филми, посветени на Арита Франклин, Джуди Гарланд и Лучано Павароти, и „Композитори и диригенти“ – с два игрални филма: „Кресчендо“ – на режисьора Дрор Захави и „Хачатурян: Танц със саби“ – на Юсуп Разиков. Тук трябва непременно да направим две уточнения: първо – че става дума за съвсем нови документални и игрални продукции, и второ – че има още не малко заглавия в 33-тото издание на „Киномания“, в които музиката е, така да се каже, жизнено важна за самия филм. Като например класиката на Сергей Айзенщайн „Александър Невски“, в която партитурата на Сергей Прокофиев е с времетраене повече от половината от това на кинолентата или класическия филмов мюзикъл на Джордж Кюкър „Роди се звезда“ – с евъргрийните на Гершуин и Харолд Арлън. А какво са филми като „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели и „Един мъж и една жена“ на Льолуш без музикалните емблеми, звучащи в тях - на Нино Рота и Франсис Ле?
Към споменатите класически удоволствия с адрес „Киномания 2019“ бихме могли да прибавим и „Спартак“ – на Владимир Деребьонов и Юрий Григорович, в който щедро се лее музиката из едноименния балет на Арам Хачатурян и „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ – най-новия филм на Уди Алън, който, както обичайно, е гостоприемна територия за евъргрийни от златната ера на суинга. Разбира се, това е само бегло изброяване на заглавия от фестивалния афиш (техният брой тази година е 56!), но все пак дава представа за почетното място, което музиката заема традиционно в него.

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..
Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като..
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни..
Представлението "Крадецът на праскови" можете да гледате тази вечер в Културен дом на Нефтохимика в Бургас. Спектакълът е базиран на едноименната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg