Забележителности на Антарктида – пингвини и паметник на кирилицата

Първата гостенка в „Покана за пътуване“ – Деница Андонова, не съм я виждала намръщена. Положителната енергия, която струи около нея, вероятно се дължи на факта, че по професия е позитивен психолог и сертифициран специалист по здраве и добро настроение на работа от Американската асоциация по здраве и уелнес. За онези, които се чудят що е то уелнес и дали се яде, пояснявам: това е онзи начин на живот, който спомага за доброто състояние на човешкия дух. Сигурно точно тази философия помага на Деница да не пада духом, когато тръгва на път с две малки деца. И твърди, че в Хърватска има място, където не съществуват къщи, по-високи от дърветата, морето с десетки метри навътре е до колене, а дворовете са така обезопасени, че никога да не се тревожиш за потомството си. 

Деница Андонова, автор на книгата „Клетъчно хранене с Дени“, разказва за умението да се отдадеш на удоволствието от пътешествието, независимо дали си с малки деца или с бебе на път. Може би понеже прилага холистичния подход към всичко. И когато е във Велинград и в Созопол, и щом се намира в Куба. Разказът ѝ за наколните къщички без ток и интернет над река в Тайланд толкова ме заинтригува, че се поинтересувах къде е това нещо. Ходила съм пет пъти в Страната на усмивките, но винаги съм готова да пошестя.

Деница ни убеди, че когато искаш да ти се случи нещо добро, то винаги се сбъдва. Особено когато си на път.

Страх ли ви е от студа? Ако замръзвате само при споменаването му, усилете парното, запалете печката, защото ще говорим за минусови температури. Но преди да стигнем до рекордните -98,5 градуса, ще научим от д-р Ана Пейкова как да предпазим кожата си от лютия мраз. Освен запален пътешественик, тя е официалният дерматолог на „Покана за пътуване“ и дава ценни съвети за оцеляване. Тя също така ни ограмоти как да предпазим кожата си, ако тръгнем да покоряваме планини и писти през зимата. И ни успокои, че дори да ѝ навредим, изход има.

Не гасете печката! Още сме на студена вълна. Ще се наслаждаваме на минусовите температури… по радиото. Сигурно сте чували типично британския виц „Тази година лятото в Англия се падна в сряда“. Е, ако сте достатъчно смел и състоятелен, можете да тръгнете към Антарктида. Там едничкият летен ден започва на 21 септември и ще продължи до 22 март.

В момента на ледения континент живеят около 4000 учени, 45 вида птици, вкл. императорски пингвин и пингвини Адел, плюс четири разновидности тюлени, които се размножават само на Антарктида. В ледените води се срещат хищен делфин, кашалот, зъбат кит, балееви китове и немногобройни кораби с екстремни посетители.

За чест на нашата база, и двете местни забележителности се намират на нейна територия – най-южният параклис на земното кълбо „Свети Иван Рилски“, и единственият монумент на континента – паметникът на кирилицата. 

Останалото е дебел 5 км лед. До Антарктида туристите стигат с кораб, за да нощуват на него при спартански условия, а денем да обикалят. Основната атракция са пингвините. Имат специални пътеки, по които минават, а хората задължително трябва да им правят път.

На ледения континент е строго забранено да се доближавате на по-малко от 3 метра до каквато и да било животинка. Там много държат природата да не се замърсява и да не се нарушава естественият ритъм на обитателите.

Освен това е задължително да изнесете боклуците си. Дори огризка от ябълка може да съсипе равновесието. Край бреговете на Антарктида най-завладяващо е наблюдаването на китове.

В националния парк „Торес дел Пайне“ в Чили е третият най-голям ледник в света – Glacier Gray. Преди да влезете в абсолютно затворената екосистема, ви дават да подпишете дълги и подробни декларации за здравословното си състояние и доброволен отказ от спасителни акции. В този естествен и много красив парк липсва всякаква намеса на човека. Поради това няма и как да получите помощ, ако нещо ви се случи. Не пускат дори коне и магарета. Трябва да ви носят на ръце. Трудна работа, ако сте преполовили 7-дневния маршрут към вътрешността. Там е царството на кугуарите (пумите). Не че ви чакат близки срещи със свирепия вид – по-плашливи са от вас.

Гората в „Торес дел Пайне“ е като претрупан декор за приказен филм, по-натруфен от лента на Тим Бъртън. Това се дължи на атмосферните условия, които рязко се сменят. Голяма част от дърветата са добили причудливи форми от свирепия вятър. Лесът е горял три пъти, но всички поражения са оставени както са. Нищо не е пипнато, за да не се влияе върху затворената екосистема. 

Не можете да си представите дори, че съществува такъв вятър! Той ви лашка, пронизва, блъска ви в дърветата. Преди да влезете, ви обучават на техника за ходене при повей – клякате и не мърдате, за да оцелеете.

През студените месеци някои части от Азия хич не са за посещение, но ако имате път към китайския град Харбин, гледайте да е през януари или февруари, когато там се провежда Световният фестивал на ледените фигури.

Вече три десетилетия върху площ колкото 112 футболни игрища, се издигат ледени дворци и храмове, скулптури, портрети на известни личности или литературни герои, пързалки и копия на популярни сгради, художествено осветени нощем. 

Миналата година фестивалът на ледените фигури привлече 18 млн. посетители от цял свят и донесе на Китай приходи от 5 млрд. долара.

В Страната на изгряващото слънце пък симпатични макаци доказват, че човекът не е единственото живо същество, което обича да ходи на СПА. В парка „Дзигокудани“ в покрайнините на град Яманоти снежните маймуни се спускат по отвесните скали, за да се сгреят в горещите извори.

В северната част на Япония снегът се задържа по четири месеца в годината, а средната температура е -5 градуса. Как да не се стоплят хайванчетата? Те почти не излизат от своеобразния хамам, от което придобиват изненадващо розов оттенък. 

Японските макаци са единствените примати, които живеят на места с толкова ниски температури. Груповото къпане в горещите извори и играта със снежни топки също са необичайни за други видове животни. И наслада за обективите на туристите.

Културологът, пътешественик и почитател на мистичното Зеев Бен Арие събра в израелския курортен град Херцелия десетки почитатели. Поводът бе представянето на книгата му „Красотата на розата – Културни и духовни пътешествия в България“. 

Напук на очакванията, Бен Арие няма български корен. Към нашата страна го е привлякло магическото, което според него проблясва не само в историята и легендите ни, ами и в бита на българина. Срещите с Родопа, Станджа и Стара планина за него са били съдбовни. В Долината на тракийските царе той намира обяснение за кармата на днешните българи.

С изследователя на мистерията на българските обичаи и природа се срещна кореспондентът на БНР в Израел Искра Декало.

„Докторатът ми във Факултета по културология е за Бялото братство на Петър Дънов. Попаднах на Седемте рилски езера по Преображение, когато дъновистите празнуват, и открих, че съм станал част от една магия. Всяко движение на паневритмията, всеки звук на музиката край езерото Бъбрека, в което се отразяват концентричните им кръгове и белите одежди, има свое скрито послание. Не го знаех, но го чувствах“, разказва Бен Арие. 

В своите пътувания из България той рядко е сам. Води приятели, които са се запалили по българската мистика. Купил е малка къща в село Радуил и всички пътуват из страната.

„България без фолклора си е като сладкиш без захар. Този народ, още от времената на Орфей пее и танцува и това е така и до днес. Смятам, че ръченицата е мистичен танц. В едни по-стари общества е била свещен танц, в който са използвали неравноделните тактове, като специално кодирано послание към Бога. В същото време те са имали за цел да заздравят системите на вътрешните органи на човек.

Не знам дали старите българи са живели по-дълго от днешните, но определено са били по-здрави. И една от причините за това е в техните танци, които лекуват. Считам, че изучаването на музиката и фолклора на дадена държава е начин да се добие представата за идеала за физическото и духовното здраве на човека“, убеден е израелският изследовател.