Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Иво Петров: Модерното здравеопазване трябва да е за всички – от президента до клошаря

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат, убеден е кардиологът

БНР Новини
1
Проф. Иво Петров
Снимка: БГНЕС

"Тъй наречените "болести на циркулацията" или сърдечно-съдови болести са най-големият убиец на съвремието. При тези болести трябва да се действа бързо, ефикасно и щадящо. Това коментира проф. Иво Петров, кардиолог и един от организаторите на Балканския конгрес по ендоваскуларна хирургия, който гостува на "Нашият ден". В международния форум, организиран от Българското дружество по ендоваскуларна терапия, се включиха повече от  500 лекари от над 15 страни. 

Модерната медицина е баланс между риск и полза. Тя трябва да бъде ефикасна и щадяща.

Разбира се, когато новите методики не са приложими, се прилагат старите форми на лечение, които са ефикасни, но не са щадящи – допълни професорът. Новите методики са щадящи, но искат консумативи, които не се покриват от нашата здравна система, а тя е лоша към хората, които трябва да доплащат, а не могат. Идеята за солидарен модел не се разви, не се довърши, и пациенти, и лекари сърбаме попарата на недовършената здравна реформа."

Модерното здравеопазване трябва да е за всички, от президента до клошаря" – категоричен е проф. Петров, който смята, че е време нещата да се променят.

Нашата здравна система е с лимитирани възможности

"Още преди 4-5 години се разбра, че ние, пациентите, доплащаме от джоб 40% поне. И не е нужно да идва да ни го казва Еврокомисията. Тази система е драконовска и бих казал, изключително несправедлива, точно към хората в неравностойно положение, които нямат тези възможности. Например този случай, от тази нощ, жената трябва да доплати 12 000 лева. Тези модерни методики го изискват. И те трябва да бъдат прилагани само на 10% от постъпващите в лечебните заведения."

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат.

"И няма кой да им помогне. Защото нашата държава, нашата система не е създала механизъм, по който на тези хора да им бъдат покрити разходите. Идеята за солидарния модел се разми. Не се довърши, не се направи както трябва преди 15-20 години, когато започна Здравната каса. И това е резултатът. Недовършена система – ни рак, ни риба. Нито остана соцздравеопазването, почти запазено в Унгария, нито пък тотално се разкрепостиха нещата – да има конкуренция между здравните фондове, те да търсят най-изгодните оферти от болниците, за да бъде изгодно на пациента."

Има ли диалог и защо поредният министър на здравеопазването не решава тези проблеми

"Не е проблемът в министъра на здравеопазването. Това е системен проблем, който не може да бъде решен от един човек. Даже министър Ананиев беше инициатор с наша подкрепа и полага големи усилия да се открие обществен дебат за това как да се промени здравеопазната система, за да бъда адекватна на нуждите и в същото време да бъде социално и здравно обоснована. Да бъдат приложими здравеопазни стратегии, които да обхващат от профилактиката през навременната диагностика до адекватното лечение на масата от хората."

Дефицитите на доболничната система

"Пациентите трябва да постъпват в болницата, за да бъдат лекувани, а не за да бъдат изследвани. Доболничното лечение не е адекватно финансирано. Пациентите, които са лекувани ефикасно, не трябва повече да лежат в болницата, трябва да има заведения за долекуване".

Проф. Петров коментира и казуса със строящата се Педиатрична болница:

"Няма начин един гигантски институт да реши проблемите с детското здравеопазване. Би трябвало да има педиатрични болници във всички университетски центрове в България. Не е нужно педиатричните болници да са огромни, най-малкото заради демографската катастрофа. Трябва да се направят относително малки, но ефикасни болници, включително с шокови зали. Трябва да има ефикасни болници по места и не само за децата, а за всички. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Rent-a-Баба": ако нямате баба да ви помага

Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето заради тази неволя на нейни приятели и познати Стела Балджиева от Пловдив решава да създаде "Rent-a-Баба" . Целта на проекта е да свърже самотни възрастни хора с достатъчно свободно време и любов..

публикувано на 04.08.25 в 16:50
Ана-Мария Кръстева и епископ Светослав Василев

Българската старокатолическата църква в България

Старокатолицизмът е християнско движение, което възниква през 19-ти век в резултат на разногласия с Римокатолическата църква относно догмата за непогрешимостта на папата и други въпроси. Старокатолиците се отделят от Римската католическа църква след Първия ватикански събор от 1869-1870 г., който утвърждава догмата за папската непогрешимост, когато..

публикувано на 04.08.25 в 11:50

Тази вечер в Боровец: Триплет трио откриват джаз сцената

От 1-ви до 6-и август Боровец е домакин на Международния джаз фестивал.   На сцената ще видите: Dirty Loops, Орлин Павлов, Нгуен Ле, Зона Це, Ире Вазкес, Калин Вельов и още много други. А през деня – изложби, филми за джаза, детска джаз академия, срещи с пилота Никола Цолов и волейболиста Владимир Николов. Тази вечер на сцената ще се..

публикувано на 04.08.25 в 10:44
Проект на годината

Конкурсът "Проект на годината" – признание за работата в социалната сфера

В края на миналия месец в Софийската градска художествена галерия се проведе 20-ото юбилейно издание на конкурса "Проект на годината 2024", организиран от Фондация "Лале". Приза спечели проектът "Дигитални деца", реализиран от Центъра за безопасен интернет, Националната мрежа за децата, Асоциация Родители и Българската асоциация за семейно..

публикувано на 04.08.25 в 10:43

Черноморски стриди

Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..

публикувано на 03.08.25 в 11:05