Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Един незаслужено забравен учен

2
Проф. Димитър Чернев
Снимка: Христо Петров

Има поговорки, които обичаме да повтаряме по-често от другите. Сред тях е и онази, която гласи: „Всяко чудо за три дни!“ Лошото е, че подобни фрази, „снабдени“ с крилца, твърде често служат за оправдание на нашето късопаметство – в това число по отношение на забележителни българи, благодарение на които страната ни се приобщава чрез своето национално самочувствие към останалия свят.

Роденият във Варна инженер и изобретател проф. Димитър Чернев, емигрирал на запад през 1956 година и отишъл си от нашия земен свят през 2012 година, е един от тези българи. Името му е свързано с доказани новаторски постижения в областта на магнитните носители, на лазерната физика и авангардните технологии за овладяването на Космоса. Както и с използването на Слънцето като алтернативен енергиен източник – проучване, довело го до създаването на уникален слънчев хладилник на основата на използването на природни зеолити. Има над 60 патента, регистрирани в САЩ, Европа, Япония и Австралия, като броят на патентованите от НАСА и други секретни институти негови изобретения до момента все още не е известен.

Подробностите за живота и постиженията на големия учен и изследовател узнаваме от проф. Огнян Петров от Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ при БАН и журналиста Христо Петров, посещавал проф. Чернев в САЩ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10