Владимир Трендафилов – Получих живота си

"Получих живота си" на проф. Владимир Трендафилов – третата му стихосбирка – за съжаление излиза посмъртно. Книгата съдържа публикуваните стихотворения на Владимир Трендафилов в "Четирите фокуса" и в "Смъртният танц на фокусника и други стихотворения", както и непубликувани стихове от ръкописите му и негови преводи. В нея е публикуван и текст на Кристин Димитрова, която е съставител на "Получих живота си". Владимир Трендафилов (1955–2019) е литературовед, критик, публицист, преводач и поет. Професор по английска литература в Софийския университет.

Съпругата на Владимир Трендафилов Кристин Димитрова, поетеса и преводач, гостува на "Артефир":

Заглавието 

"Избра издателката Силвия Чолева. Аз съм съставител. Беше ми лесно със стиховете от предишните книги. Но по отношение на останалите 39 стихотворения, беше по-трудно. Тях никой не ги е виждала досега, вкл. и аз. В един момент останах със страшно много написано от него, нямах представа откъде да започна. Разбрах, че ми предстои още много работа. Между развити логически фрагменти и идеи за статии намерих и стихотворения. Събрах ги, но загубих ориентация кое да бъде напред."

Сдържан в желанието си да споделя стиховете си с другите

"Струва ми се, че статиите идват от едно място, а стихотворенията – от другаде. Владимир беше много риторичен човек. Участваше в много дебати и словесни битки. И заради това сякаш вървеше и спеше с броня, с донкихотовско снаряжение. Беше въоръжен с логика и с прецизност на данните, и с последователност. Всичко това е абсолютно обратно на поезията. 

Поезията е интуиция – това е, когато си отпуснат, когато си открит

"Човек не иска да го видят толкова гол, толкова емоционално беззащитен. Той просто ги е писал, за да се изясни за себе си."

Верен докрай на критерия за пълноценност. Не си е позволил компромис нито с емоцията, нито със стиха

"Аз, преписвайки ги, не съм ги редактирала. Затова някои стихотворения са със заглавия, други – първият ред."

Преводачите и поезията, ритмиката на езика

"Преводът винаги е бил учител на българските писателите, малко или много. Друго зрение е било нужно. Като поет, очевидно не е искал да споделя това, което е правил. Като преводач – Трендафилов беше не просто уверен, много беше трудно да му се задоволи критерият. Имаше много силен усет за това дали някой е написал истина, дали е откровен със себе си, или не е. Всички тези нюанси веднага му се набиваха в очите. Колкото до превода на поезия (особено римувана) – аз съм му пряка ученичка. Той имаше твърди, високи и категорични критерии. Преводът е малко като судоку – трябва да го наредиш, за да стане." 

Лаконизмът на стиховете, сгъстената употреба на символи от баналности

"Тези, които търсят лирическа поезия или някакъв отявлен романтизъм, просто няма да го получат. Поезията произтича не толкова от желанието какво искаш да напишеш и какво знаеш и какво можеш, а по-скоро от начина ти на мислене и това, което виждаш." 

Тези стихотворения са много градски

"Владо нямаше очи за природата навън. Той ми казваше: "Моля те, върви до мен и забелязвай разни красиви неща, че и аз да ги забележа, щото вървя и си мисля за мои си работи". Той беше изцяло градски човек. Такава е и книгата." 

Книгата на издателство за поезия "Да" ще бъде представена в камерната зала на Младежкия театър от 18-30 ч на 20 декември 2020 г.