Когато говорим за дарителство, най-важният компонент е доверието

За общи правила за защита на дарителските сметки призова банките в България Българският дарителски форум. Когато говорим за дарителство, най-важният компонент е доверието. Това подчерта Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, в "Нашият ден".

"Важно е хората и организациите, които даряват, да вярват, че техните средства ще помогнат за това, за което са дарени. От една стана, в България дарителството не е регулирано с никаква нормативна уредба. Няма закон за дарителството, няма закон за публичното набиране на средства. Но това не е толкова лошо. Ние, като организация, смятаме, че 

колкото по-малко регулация има в тези отношения и колкото по-малко държавата се меси, толкова повече дарителските действия са въпрос на лична отговорност и добра воля. 

От друга страна обаче, е важно да подчертаем, че ние, като организация, вярваме, че колкото повече сами си изграждаме етични и други правила в дарителските отношения, така че да не може да се злоупотребява с дарителската воля. Защото всеки случай на злоупотреба демотивира всички дарители. 

Ние искаме да вдъхновим, да поощрим банките в България или поне онези, които дават възможност да се откриват дарителски сметки на физически лица, набиращи сметки за лечение. Тези сметки да бъдат отваряни и контролирани по малко по-стриктни правила. И в момента има банки, които спазват определени условия, които пречат на злоупотреби. 

На първо място, дарителските сметки са най-лесно контролирани, когато от тях не може да се тегли в брой. Всичките плащания стават само по банков път, срещу документи, които банката проверява, така че банката се явява трета страна, която гарантира. Другото е – тази сметка се открива обикновено срочна, докато се изпълни каузата, докато лечението бъде осъществено..." 

"Има банки обаче, които наричат една сметка дарителска, но по същество тя е обикновена разплащателна, след една година, да речем, от нея може да се тегли в брой. Има такива случаи. При гражданските организации, които имат дарителски сметки за свои каузи, има механизми за контролиране. Когато обаче една сметка е на физическо лице, няма абсолютно никакъв контрол.

Ето защо ние призоваваме банките сами, със своя вътрешна саморегулация, да се обединят около това, че ще унифицират своите правила и ще имат активна роля в контролирането на дарителски сметки.

Красимира Величкова подчерта, че когато един човек почине, независимо че са набирани средства и той се е лекувал, законът у нас казва, че всички негови сметки се унаследяват: "Т.е. сметката тогава става обикновена разплащателна и волята за нея имат наследниците. Те могат да решат или да предарят за други хора, които имат нужда от лечение – или не. 

Има банки в България, които вкарват допълнителна клауза в тези дарителски договори, които гласят, че при промяна на обстоятелствата (излекуване или смърт), то тогава наследниците ще предарят тези средства. Такива са правилата на DMS – на единния дарителски номер, който ние управляваме. И тогава няма нужда от регулация на държавата и няма нужда тя да се меси." 

Величкова смята, че това ще създаде една базисна хигиена на дарителските отношения, което ще мотивира повече хора да подкрепят и да даряват. 

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.