Търпението, мълчанието и протестите на българина или още нещо за народопсихологията във времена на криза.
Доц. д-р Христо Хинков, психиатър и директор на Националния център по обществено здраве и анализи, гостува в студиото на "Нашият ден" и коментира мълчанието и търпението на българина така:
"Българите са уморени. Народът е уморен от публична активност и протести с масов характер, защото още от 90-те години на миналия век имаше почти непрекъснато масови изяви и настроения, които доведоха до нещо изключително важно."
Геополитическата ориентация на България е водеща в анализа на това, което се случва у нас.
"В крайна сметка ние сме в един друг клуб – Европейският съюз, Северноатлантическият пакт – това са изключително важни неща, които някак си се забравят, защото вече са даденост. Това, че българите не могат да реагират своевременно и адекватно на безобразия, които се извършват от страна на управляващи е проблем, който има две страни – от едра страна – умора, от друга страна – се проявява този типичен български характер, че всеки се оправя сам. Ние сме големи индивидуалисти и в този смисъл сме консервативен народ.
Модерността идва с масовите протести. Българите са преминали през едно забързано историческо развитие, в което са опитали от всичко. 90-те години отключиха един много сериозен взрив на надежда, изразен чрез тълпи по площадите – обнадеждени, плачещи от радост... В крайна сметка българите се изтощиха, защото не протестите решават нещата, а някакви други процеси, които текат успоредно с протестите на площада. Протестът на площада само създава енергията, за да може тези, които решават зад прозорците в големите кабинети да се съобразяват с това. Няма протест срещу олигархията като цяло, има протест срещу конкретни безобразия" – категоричен е доц. д-р Христо Хинков.
Социалният антрополог Харалан Александров дава още един поглед към темата:
"Аз обаче смятам, че никога българската общност не е била по-активна, особено през последните 10 години. Нещо повече – протестът се утвърди като една от основните форми на комуникация между различни групи от обществото и управлението. Най-сигурният начин да получиш нещо, е да протестираш, достатъчно е дори и да заплашиш, че ще протестираш... Мисля, че това е ситуация на високодиференцирана общност, която идва с късната модерност и със сложните геополитически развития. Обществото вече не е хомогенно. Утвърдените модели на представителство не работят. Ние вече не сме в добрия стар свят, в който имаш представителство на капитала, представителство на труда – могъщи профсъюзи, и правителство, което посредничи в спора. Интересите са различни, исканията – диференцирани. Това е объркващо и затрудняващо от гледна точка на управлението. Българската политическа класа е много чувствителна напоследък към протести."
Политическият психолог проф. Антоанета Христова смята, че българинът трудно излиза за абстрактни цели на улицата. Целите, ценностите имат йерархия.
"Съвсем нормално е българинът да достигне до това, че демокрацията е голямо и абстрактно понятие, че демокрацията у нас страда от много грешки на растежа. Обществото ни вече започва да разбира, че грешките на растежа понякога са неминуеми. Конкретните искания на много големи групи от обществото са постигани от улицата. Къде благодарение на това, че премиерът ни отговаря и не харесва да има хора на улицата, къде и поради определена култура на нашия преход до този момент. Тази култура е култура на липсата на тежки сблъсъци. Ние направихме преход, който продължава толкова дълго именно защото не сме готови на тежки реформи, на крайна промяна, от която имаме нужда. Защото страхът на политиците е да не вкарват обществото в турбуленция и да рискуват мандатите си. Това е проблем на всички управлявали до днес политици." Проф. Христова обобщи оптимистично, че все повече българинът добива демократична култура.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews. Владимир Путин и Доналд Тръмп "Русия има своите имперски амбиции, дори когато е слаба, но някъде около 2010-а Путин напълно изостави всички опити за сближаване с Европа и започна проекта за..
Защо беше осъдена да заплати 1000 лв., коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" разследващата журналистка от сайта "За истината" Венелина Попова: "Делото, за което бях осъдена, е свързано с мой въпрос към Община Гълъбово за това какви документи има, свързани с инвестиционното намерение да се изгражда там завод за изгаряне на..
Защо представите на българските политици и общество за почтеност са криворазбрани и кому е нужен съветник по почтеността, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Спирова . "Мисля, че трябва да се тръгне от това как почтеността се чете в различните общества. Това, което, според мен, трябва да усетим сами за себе си, е, че..
На 17 август в Дрезден, Германия, ще се проведат Световните игри за трансплантирани, в които ще участва и българинът Георги Пеев – човек с две трансплантации, на сърце и бъбрек. Пеев споделя, че подготовката му за състезанието преминава основно в плувния басейн в Хасково. В началото на годината е отделил три месеца за тренировки по кросфит,..
Плюшената играчка Лабубу, която в последните месеци превзе социалните мрежи и детските желания, се оказва не просто моден артикул, а и културно явление. Д-р Велислава Петрова споделя, че в нейното семейство Лабубу се е появила "шоково" – осемгодишната ѝ дъщеря е напълно завладяна от тази мания. По думите ѝ, Лабубу е пример за продукт, който обединява..
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews...
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg