Търпението, мълчанието и протестите на българина или още нещо за народопсихологията във времена на криза.
Доц. д-р Христо Хинков, психиатър и директор на Националния център по обществено здраве и анализи, гостува в студиото на "Нашият ден" и коментира мълчанието и търпението на българина така:
"Българите са уморени. Народът е уморен от публична активност и протести с масов характер, защото още от 90-те години на миналия век имаше почти непрекъснато масови изяви и настроения, които доведоха до нещо изключително важно."
Геополитическата ориентация на България е водеща в анализа на това, което се случва у нас.
"В крайна сметка ние сме в един друг клуб – Европейският съюз, Северноатлантическият пакт – това са изключително важни неща, които някак си се забравят, защото вече са даденост. Това, че българите не могат да реагират своевременно и адекватно на безобразия, които се извършват от страна на управляващи е проблем, който има две страни – от едра страна – умора, от друга страна – се проявява този типичен български характер, че всеки се оправя сам. Ние сме големи индивидуалисти и в този смисъл сме консервативен народ.
Модерността идва с масовите протести. Българите са преминали през едно забързано историческо развитие, в което са опитали от всичко. 90-те години отключиха един много сериозен взрив на надежда, изразен чрез тълпи по площадите – обнадеждени, плачещи от радост... В крайна сметка българите се изтощиха, защото не протестите решават нещата, а някакви други процеси, които текат успоредно с протестите на площада. Протестът на площада само създава енергията, за да може тези, които решават зад прозорците в големите кабинети да се съобразяват с това. Няма протест срещу олигархията като цяло, има протест срещу конкретни безобразия" – категоричен е доц. д-р Христо Хинков.
Социалният антрополог Харалан Александров дава още един поглед към темата:
"Аз обаче смятам, че никога българската общност не е била по-активна, особено през последните 10 години. Нещо повече – протестът се утвърди като една от основните форми на комуникация между различни групи от обществото и управлението. Най-сигурният начин да получиш нещо, е да протестираш, достатъчно е дори и да заплашиш, че ще протестираш... Мисля, че това е ситуация на високодиференцирана общност, която идва с късната модерност и със сложните геополитически развития. Обществото вече не е хомогенно. Утвърдените модели на представителство не работят. Ние вече не сме в добрия стар свят, в който имаш представителство на капитала, представителство на труда – могъщи профсъюзи, и правителство, което посредничи в спора. Интересите са различни, исканията – диференцирани. Това е объркващо и затрудняващо от гледна точка на управлението. Българската политическа класа е много чувствителна напоследък към протести."
Политическият психолог проф. Антоанета Христова смята, че българинът трудно излиза за абстрактни цели на улицата. Целите, ценностите имат йерархия.
"Съвсем нормално е българинът да достигне до това, че демокрацията е голямо и абстрактно понятие, че демокрацията у нас страда от много грешки на растежа. Обществото ни вече започва да разбира, че грешките на растежа понякога са неминуеми. Конкретните искания на много големи групи от обществото са постигани от улицата. Къде благодарение на това, че премиерът ни отговаря и не харесва да има хора на улицата, къде и поради определена култура на нашия преход до този момент. Тази култура е култура на липсата на тежки сблъсъци. Ние направихме преход, който продължава толкова дълго именно защото не сме готови на тежки реформи, на крайна промяна, от която имаме нужда. Защото страхът на политиците е да не вкарват обществото в турбуленция и да рискуват мандатите си. Това е проблем на всички управлявали до днес политици." Проф. Христова обобщи оптимистично, че все повече българинът добива демократична култура.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg