Педагогическото образование в България – перспективи и предизвикателства през ХХI век. Много се говори за необходимостта от реформи в образованието. Кой може да бъде успешен и адекватен учител и/или директор днес? Предстои дълъг път, но е добре да се започне отнякъде.
Проф. Сийка Чавдарова, председател на Постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности към Националната агенция по оценяване и акредитация, гостува в "Нашият ден" и информира за работата на институциите: "Националната агенция по оценяване и акредитация има за свой ангажимент да оценява качеството на висшето образование в България. Нейната основна задача е акредитацията на висшите училища у нас."
Вече има ясно профилиране на кадрите, които излизат подготвени за учители и за директори – отделни професионални направления, обхващащи различните видове педагогически специалисти. "В момента има 5 висши училища, които подготвят директори, зам.-директори, 10 висши училища, подготвящи кадри в областта на второто професионално направление, 12 висши училища за кадри от третото професионално направление. Т.е. диференциране по професионални направления."
Учителската професия постепенно възвръща своя статут на желана и престижна поради обществения интерес към нея, повишаването на заплащането на учителския труд, и необходимостта от обновяване на педагогическите кадри в образователната система. Проф. Чавдарова разясни за практическата подготовка на всички учители: "У нас подготовката на учители е строго регламентирана. Всички, които се подготвят за учители, имат 5 задължителни изпита – това са дисциплините: педагогика, психология, приобщаващо образование, работа с информационни и комуникационни технологии в образованието, и методика на образованието по съответен предмет."
Експертът по училищна психология Панайот Рандев разказа за българското училище отвътре:
"Трябва да разделяме онова, което е на хартия в разни програми, от реалната практика. Ако гледаме цялата образователна система, има много прекрасни училища и учители. Но както при ходенето в планината, гледаме не колко бързо бяга първият, а колко бавно върви последният."
Панайот Рандев даде за пример уравнението на Нобеловия лауреат Хекман, което показва, че колкото по-рано инвестираме – в 2-3-4-годишни деца – толкова по-голяма е възвръщаемостта – тя достига до 5-10-15 пъти. "При нас е точно обратното – в гимназии и университети – инвестираме много, в детски градини и в начално образование – по-малко.
Бъдещите и настоящи учители учат повече методики, отколкото за управлението на класа. Готвим ги за ХХ, а не за ХХI век."
Какво липсва в подготовката на кадрите?
Панайот Рандев е категоричен, че трябва по-бързо да се осъвременяват нещата. "Последно време (10-15 години) е бум позитивната психология, позитивното образование. Аз това въобще не го виждам в учебните програми не само в университетите, а и в следдипломните квалификации. Също социално-емоционалното образование – вече в 30 държави то официално е влязло в учебните програми!
Прекалено голям акцент се поставя на знанията и донякъде на уменията. В една компетентност, освен знания и умения, влизат също и нагласи. А на четвърто място е как да приложиш тези знания и умения в една дузина специфични ситуации – тук трябват чисто практически умения. Над 90% от учителите не знаят как да се справят с проблемните деца. Училищният психолог е спешната помощ. А всеки учител би трябвало да има умения и в тази област."
Прекалено голям акцент се поставя на децата с проблеми. "В момента при близо 1 млн. деца между 3 и 19 години само 2% са деца със специални образователни проблеми (т.нар. СОП). Нямам време чисто технически да работя с останалите 98%. Това е при тази административна система. Може да се окаже, че едно надарено дете е занемарено. Трябва да има отделни програми – и то специализирани и за работа с надарените. Отбелязвам, че има разлика между надарен и изявен. Изявените ходят по олимпиади, кръжоци. докато надареният може да остане незабелязан."
Панайот Рандев акцентира върху необходимостта от експертно говорене и сравняване с другите държави и търсене на добри практики на всички нива.

С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg