Педагогическото образование в България – перспективи и предизвикателства през ХХI век. Много се говори за необходимостта от реформи в образованието. Кой може да бъде успешен и адекватен учител и/или директор днес? Предстои дълъг път, но е добре да се започне отнякъде.
Проф. Сийка Чавдарова, председател на Постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности към Националната агенция по оценяване и акредитация, гостува в "Нашият ден" и информира за работата на институциите: "Националната агенция по оценяване и акредитация има за свой ангажимент да оценява качеството на висшето образование в България. Нейната основна задача е акредитацията на висшите училища у нас."
Вече има ясно профилиране на кадрите, които излизат подготвени за учители и за директори – отделни професионални направления, обхващащи различните видове педагогически специалисти. "В момента има 5 висши училища, които подготвят директори, зам.-директори, 10 висши училища, подготвящи кадри в областта на второто професионално направление, 12 висши училища за кадри от третото професионално направление. Т.е. диференциране по професионални направления."
Учителската професия постепенно възвръща своя статут на желана и престижна поради обществения интерес към нея, повишаването на заплащането на учителския труд, и необходимостта от обновяване на педагогическите кадри в образователната система. Проф. Чавдарова разясни за практическата подготовка на всички учители: "У нас подготовката на учители е строго регламентирана. Всички, които се подготвят за учители, имат 5 задължителни изпита – това са дисциплините: педагогика, психология, приобщаващо образование, работа с информационни и комуникационни технологии в образованието, и методика на образованието по съответен предмет."
Експертът по училищна психология Панайот Рандев разказа за българското училище отвътре:
"Трябва да разделяме онова, което е на хартия в разни програми, от реалната практика. Ако гледаме цялата образователна система, има много прекрасни училища и учители. Но както при ходенето в планината, гледаме не колко бързо бяга първият, а колко бавно върви последният."
Панайот Рандев даде за пример уравнението на Нобеловия лауреат Хекман, което показва, че колкото по-рано инвестираме – в 2-3-4-годишни деца – толкова по-голяма е възвръщаемостта – тя достига до 5-10-15 пъти. "При нас е точно обратното – в гимназии и университети – инвестираме много, в детски градини и в начално образование – по-малко.
Бъдещите и настоящи учители учат повече методики, отколкото за управлението на класа. Готвим ги за ХХ, а не за ХХI век."
Какво липсва в подготовката на кадрите?
Панайот Рандев е категоричен, че трябва по-бързо да се осъвременяват нещата. "Последно време (10-15 години) е бум позитивната психология, позитивното образование. Аз това въобще не го виждам в учебните програми не само в университетите, а и в следдипломните квалификации. Също социално-емоционалното образование – вече в 30 държави то официално е влязло в учебните програми!
Прекалено голям акцент се поставя на знанията и донякъде на уменията. В една компетентност, освен знания и умения, влизат също и нагласи. А на четвърто място е как да приложиш тези знания и умения в една дузина специфични ситуации – тук трябват чисто практически умения. Над 90% от учителите не знаят как да се справят с проблемните деца. Училищният психолог е спешната помощ. А всеки учител би трябвало да има умения и в тази област."
Прекалено голям акцент се поставя на децата с проблеми. "В момента при близо 1 млн. деца между 3 и 19 години само 2% са деца със специални образователни проблеми (т.нар. СОП). Нямам време чисто технически да работя с останалите 98%. Това е при тази административна система. Може да се окаже, че едно надарено дете е занемарено. Трябва да има отделни програми – и то специализирани и за работа с надарените. Отбелязвам, че има разлика между надарен и изявен. Изявените ходят по олимпиади, кръжоци. докато надареният може да остане незабелязан."
Панайот Рандев акцентира върху необходимостта от експертно говорене и сравняване с другите държави и търсене на добри практики на всички нива.
След пет подборни кръга из страната и дори на остров Ливингстън на 11 май (неделя) в "София Тех Парк" ще се състои закриващото събитие на XV Фестивал на науката, в което 12-те финалисти ще разкажат своите триминутни истории от различни научни области. Един от участниците ще представи България на международния финал на конкурса..
8 май е Денят на победата във Втората световна война. За историческата истина и манипулативните замени в историята в "Нашият ден" разговаряме с учителя по история Емил Джасим . Разговорът започва с представяне на историческите факти, свързани с днешната дата. Първият договор за капитулация на нацистка Германия е подписан на 6 срещу 7 май 1945..
Международната година на квантовите науки и технологии и на опазването на ледниците, 150 години от създаването на Международното бюро за мерки и теглилки в Париж, 120 години от откритието на млечнокиселата бактерия от българския учен д-р Стамен Григоров и 100 години от създаване на специалност География в Софийския университет – това са само част..
През последните години все по-често се диагностицират случаи на имунен дефицит – състояние, при което имунната система не функционира ефективно. Според д-р Петя Янкова , клиничен имунолог, това не е непременно знак за по-голяма заболеваемост, а за напредъка на медицината, който позволява откриването на тези иначе редки и често генетично..
Церебрална атрофия – кои заболявания се крият зад този термин, какво е лечението и какви са перспективите пред лекарите и пациентите? За тайните на мозъка в Lege Artis разговаряме с невролога д-р Нейко Нейков. Церебралната атрофия, по думите на д-р Нейков, е нормален процес, свързан със загубата на неврони. Усъвършенстването на мозъка..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели..
Тази книга е истинско полиграфическо бижу и носи щрихи от биографията на артиста, поета, барда, композитора, режисьора и сценариста, но не е автобиография..
Новият албум на нидерландската джаз певица Фей Клаасен бе реализиран на физически носител на 4 април 2025 година, а вече е достъпен и в дигиталните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg