Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За славянските езици с любов

БНР Новини

Славянските езици – близки или далечни са всъщност? Свикнали сме да ги приемаме като близки езици, разбираеми, лесни за говорене и превеждане. Наистина ли е така?

Доц. Албена Стаменова и доц. Добромир Григоров говорят за предизвикателствата в превода, за това дали преводът от славянски език не е нож с две остриета и с какви трудности се сблъскват при преподаването на такива езици.
Доц. Албена Стаменова е преподавател по украински език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2003 г. защитава дисертация на тема „Лексикални старобългаризми в съвременния украински книжовен език (с оглед на тяхната история)“. Преподава дисциплините: „Украински език – практически курс“, „Теоретична граматика на украинския език“, „Историческа граматика на украинския език“, „История на украинския книжовен език“. Доц. Албена Стаменова превежда от украински език. Нейни са преводите „Химн на демократичната младеж“ от Сергий Жадан, „Московиада“ от Юрий Андрухович и др.

Доц. Добромир Григоров е преподавател по чешка и словашка литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на литературата и литературознанието през XX век. През 1999 г. защитава дисертация на тема „Поетика и реторика в романите на Милан Кундера“. Автор на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Добромир Григоров превежда от чешки език. Негови са преводите „Хана“ от Алена Морнщайнова, „Бърненски разкази“ от Иржи Кратохвил, „Какавидите“ от Даниела Ходрова и др.

За трудностите и радостите, с които се сблъскват Албена Стаменова и Добромир Григоров можете да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25