Яденето на змия във Виетнам е ритуал, но и туристическа атракция за куражлии. Сервитьорът прави на живото влечуго малък разрез, изважда сърцето му и източва кръвта. Гостът на масата трябва бързо да изяде сърцето, докато още тупка, а келнерът разлива кръвта по чашите, смесва я с оризова ракия и добавя змийска жлъчка. След което казва „Наздраве!“ и обяснява какъв мощен афродизиак ви е забъркал. Някои го наричат „Течната виагра на Изтока“. Освен това напитката била ефективна срещу косопад, ревматизъм и болки в гърба.
Половин час по-късно свареното на пара или печено месо от клетото влечуго вече е приготвено с подправки и ядки. Опашката се кипва в гъст оризов бульон.
А за да удивите и гостите у дома, можете да отнесете бутилка оризово вино, в което се пули цяла белоока кобра.
Въпреки че еликсирът се продава предимно като сувенир, той всъщност има дългогодишна традиция като лекарствена напитка. За създаването на безопасна партида змийско вино прецизността и експертността са от голямо значение. Ако влечугото не е добре почистено и изкормено, като нищо може да съдържа опасни паразити. Понякога производителят удавя жива змия в алкохола. Брутално е, но има данни, че понякога животното остава недоудавено и изпада в летаргично състояние. Така може да остане с месеци, а когато нищо неподозиращият човек отвори бутилката, змията се събужда и атакува.
Но виетнамската кухня не е само сензационна, а и много вкусна. „От седемстепенното меню на борда на платнохода „Бонзай“ в Сайгонския залив научих, че и в тази част на Азия има здравословно гурме. Доста е заимствала от китайската, индийската и френската и сякаш е взела от тях най-доброто. Специфичните аромати в нея се дължат на младите бамбукови филизи, лимоновата трева, ментата... Според майстори на виетнамската кулинария отличителната ѝ черта е хармонията между Ин и Ян.
Влиятелното американско списание „Форбс” публикува рейтинг на страните, представляващи най-голям интерес за почитателите на гурмето. Виетнам е на трето място. Това, което отличава местната кухня, са сосовете „ньок мам” и „ньок чам”, които добавят към почти всяко блюдо. Те обогатяват вкуса на гозбите с тънкия аромат на кокос и лимоново сорго. Често добавят печени фъстъци, кориандър, мента.
Неотделима част от виетнамската кухня е оризът. По тези земи започнали да го отглеждат преди шест хиляди години. Предците на виетнамците „опитомили” дивия ориз, а от 4000 години насам вече се радват на различни видове. Отделните сортове изискват и специфична обработка, но като правило вареният трябва да е сух и всяко зърно да се дели. Европейски учени са установили, че оризът е по-полезен от хляба и е по-малко калоричен от пшеницата.
За виетнамската кухня са характерни вкусовите контрасти, съчетаващи сладък със солен и кисел с лютив вкус. Тук почти не използват млечни продукти, но в замяна на това соята е цар – сиренето тофу, соевото мляко са много богати на белтъчини. Будистките монаси са хапвали тофу или, както тук го наричат, доу-фу, на правоъгълници, които печели от двете страни. Соевите кълнове и сосове, канелата, червените люти чушки и лимонът също са на почит.
Във всекидневието виетнамците използват същите мръвки като европейците, но насекомите, змиите и гризачите са им били основна храна прекалено дълги векове, за да бъдат забравени. Изобщо, както казват китайците: „Всичко, което лети и не е самолет и всичко, което има четири крака и не е маса, се яде“.
Подобни любопитни факти и истории Магдалена Гигова разказва в „Покана за пътуване“ всяка неделя от 18 часа по програма "Христо Ботев".
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg