Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Огнените думи на националното ни освобождение

Лозинки, пароли, клетви, извезани на знамената слова, те са възпламенявали сърцата, държали са високо духа и са сочели пътя на жадуващите свободата българи. Но този път не е бил единствен и ако погледнем внимателно различните лозунги, заглавията на вестниците от предосвобожденския период, ще забележим, че те отразяват и различията във възгледите, идеалите и дори темперамента на водачите на националноосвободителните борби. От най-известното днес „Свобода или смърт“, въведено от Раковски, през невъзприетото предложение на Левски „Република или смърт“, Ботевото „Свобода и смърт“ до призивите за просвещение, книжовност и духовна независимост като алтернатива на смъртта в кървав бой или като неразделна част от голямата битка за национално освобождение.

За това разговаряме с историка доц. Пламен Божинов. Когато земята ни е под чужда власт, езикът и духът са общата ни територия, а народните самоорганизирали се „институции“ като читалищата, училищата, вестниците, Българското книжовно дружество, църковните общности подготвят институциите на бъдещата свободна държава.


Езиковедката доц. Татяна Александрова припомня и два не много известни факта. Движението за признаване на българския език като втори официален за османската администрация в териториите, населени с българи, е „удостоено“ от Високата порта с обещание за реформа в тази посока, за щастие, изпреварена от Освобождението. Модернизиращата се империя прави опит да асимилира българското население, като въведе турски език в горните класове на българските училища, който не успява заради категоричния отпор на българите, които по признанието на Мидхат паша, а не османските турци, са действителните владетели на голяма част от Балканския полуостров и неговите блага.



Една непопулярна гледна точка към прошката и прощаването на психотерапевтката Даниела Стоянова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47