Лозинки, пароли, клетви, извезани на знамената слова, те са възпламенявали сърцата, държали са високо духа и са сочели пътя на жадуващите свободата българи. Но този път не е бил единствен и ако погледнем внимателно различните лозунги, заглавията на вестниците от предосвобожденския период, ще забележим, че те отразяват и различията във възгледите, идеалите и дори темперамента на водачите на националноосвободителните борби. От най-известното днес „Свобода или смърт“, въведено от Раковски, през невъзприетото предложение на Левски „Република или смърт“, Ботевото „Свобода и смърт“ до призивите за просвещение, книжовност и духовна независимост като алтернатива на смъртта в кървав бой или като неразделна част от голямата битка за национално освобождение.
За това разговаряме с историка доц. Пламен Божинов. Когато земята ни е под чужда власт, езикът и духът са общата ни територия, а народните самоорганизирали се „институции“ като читалищата, училищата, вестниците, Българското книжовно дружество, църковните общности подготвят институциите на бъдещата свободна държава.
Езиковедката доц. Татяна Александрова припомня и два не много известни факта. Движението за признаване на българския език като втори официален за османската администрация в териториите, населени с българи, е „удостоено“ от Високата порта с обещание за реформа в тази посока, за щастие, изпреварена от Освобождението. Модернизиращата се империя прави опит да асимилира българското население, като въведе турски език в горните класове на българските училища, който не успява заради категоричния отпор на българите, които по признанието на Мидхат паша, а не османските турци, са действителните владетели на голяма част от Балканския полуостров и неговите блага.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg