"Осъден си на забрава, сякаш не си буква в книгата на сътворението". Така завършва един стих на поета и преводач Хайри Хамдан. Деликатност, непретенциозност, скромност, спокойствие, но и категоричност има в поезията на Хайри Хамдан, който гостува в "Артефир":
"Паметта е всичко. Времето – минало, сегашно, бъдеще – е свързано, то тече. Ние винаги предизвикваме миналото чрез паметта, затова паметта е крехка и едновременно красива и нежна. Като лилии – водни... Това заглавие избрах в последния момент". "Водните лилии на паметта" е шестата стихосбирка на български на Хайри Хамдан. Той живее в България от 1982 г. и е носител на наши и чужди награди за превод и за поезия.
"Може би има един арабски дух в книгата, арабска атмосфера, арабски оттенък, но те са написани на български – като лексика, като език, те са българска поезия" – казва авторът.
Влияе ли превеждането на поета
"Напротив, много обогатява, помага. Даже стиховете на български, които много ми харесват, аз ги превеждам, за да се освободя от тях. Може и да остане нотка от тях, така че се смятам за обогатен и щастлив човек, който се занимава непрекъснато с две култури и с два езика."
Нужна е дързост, смелост, за да се излезе от сянката на създадената вече поетична класика
"Дързост, смелост, търсене дълбоко в себе си и много четене. Но всеки поет трябва да намери своя път, да има достатъчно кураж да чука на непознати врати, защото зад тях ще намери себе си и ще остави своя отпечатък."
Стиховете са корени към човечеството – смята Хайри Хамдан, който приема България като своя родина: "Там, където човек живее добре и успява да се реализира и да се чувства желан, е негов дом".
Читателят
"Всеки читател си намира някакво свое стихотворение от тази книга. Но има едно е общо, което всички харесват. Това е:
Любовта е възможна и на 32-ро число
от всеки месец,
на осмия ден от седмицата,
в петата посока,
на седмия континент.
Любовта е възможна,
стига да вярваш!"
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg