Народопсихологията и културата на българина в условията на криза

Тревожността като начин на живот и защо голям процент от българите страда от тревожни разстройства? Спасителни ли са вярата и религията с днешна дата в България? Няма по-интригуващо пожелание от това да живееш в интересни времена. Свързаността на първично, вторично и философско ниво за хората може да доведе до сериозни разделения – подобно на тези между Китай, САЩ, Европа, Русия и всички зони на глад, войни и други бедствия с днешна дата на световната карта. Защо тревожността е наказание и изход от мъките за съвременния човек? Нима експертите не са достигнали до върховете в своя анализ, който ще даде желаното лекарство и как вярата помага на вярващите? Как преживяваме стрес теста с коронавируса днес и какви резултати дава той у нас? 

В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства, съобщава Националният център по обществено здраве и анализи. Най-голям е делът на тревожните разстройства, следвани от депресивните и маниакалните състояния. През 2018 година Дружеството на психолозите в България също информира, че тревожността е най-разпространеното психично заболяване сред младите хора в страната. Темата коментират в "Нашият ден" психологът и богослов Даниел Троев, училищният психолог Панайот Рандев и психологът Маргарита Бакрачева.

"Тревожността е защитен механизъм и има своята функция да ни предпазва и така да алармира, че има опасност и как да се защитим. Но когато човек е предприел определени действия за защита, проучил е риска, трябва да има едно филтриране на постоянното внушаване на по-голям страх и напрежение, ако иска да има тази психическа устойчивост, да е мотивиран да предприема необходимите действия по адекватен начин. Защото когато прагът на търпимост бъде нарушен – от паниката, всявана от медии – човек може да изпадне в нездравословна тревожност и дори отчаяние."

Училищният психолог Панайот Рандев коментира тревожността при децата с фокус коронавируса: "Ефектът върху децата е пречупен през отношението на възрастните и това да дадат адекватна информация, представа и оценка за това, което се случва. Оценката на родителя за риска се пренася и върху детето. Има цяла наука, наречена психоимунология, от която е известно, че един уплашен човек е с по-слаба имунна система."

Психологът Маргарита Бакрачева коментира дали има промяна в българското общество след заплахата от опасност в глобален план: "Не бива да слагаме етикети и класификации за това, което наблюдаваме. В кризисни условия и ситуации има поляризиране. Едната група предпочита да се справя със стреса, отричайки нещата и намирайки така спокойствие. Другата група хора са по-склонни да се поддадат и на емоцията и така рискуват да пропуснат някоя информация. Имаме смесване на нагласа и философия към живота и ежедневна реакция поради бързата динамика на случващото се. Трябва да търсим рационализиране чрез търсене на достоверни източници на информация."

Каква е народопсихологията и културата на българина в условията на криза – за реакциите на хората около нас, и доколко те са в правилната насока. Размишления по темата в "Нашият ден" направи Андрей Захариев, историк, философ и журналист. 

"Ключовата дума е "общност" – не може без общностно чувство, не може да се самоизолираш като едва ли не еманципирал се от всяка реалност критичен ум."

По повод първосигналните реакции – от коронависуса до искането на оставки: "Има социокултурни особености, които в някои общества са по-силно изразени отколкото у други. В общество като българското, където ние имаме реално отворено гражданско общество, имаме все пак върховенство на закона и реална демокрация. В България има един скептицизъм, една мнителност въобще към другия, която виждаме да се проявява в тези малко хипертрофирали реакции ("Ето, бе, те ни лъжат!"). Българинът много се страхува да не го прецакат..."

Доколко такива кризи биха имали ефект върху вътрешното израстване на човека

Андрей Захариев акцентира върху посланието на Белоградчишкия епископ Поликарп, който казва, че въцърковените хора, силно вярващите, са пред една голяма дилема, голям избор. "Внимавайте да не се избиете едни други", цитира епископ Поликарп Евангелието. Много деликатно той подсказва, че водени от потребността да спасим душата си, можем да я погубим, защото можем да бъдем вредни за ближния, а това е един от най-тежките грехове.

Достойното поведение има формула и тя не е дефинирана нито в математиката, нито в банковите сметки, но се демонстрира от столичния Театър „Възраждане“. За изкуството, което не е забравило мисията си. Какво сподели директорът на Театър "Възраждане" Роберт Янакиев за снощната интернет постановка на "Вуйчо Ваньо" – чуйте в звуковия файл.