Коронавирусът ни сложи под безсрочен домашен арест, но жаждата за пътешествия е неутолима. Затова, докато гледаме да не излизаме навън, ще ви разхождам чрез четивата си до далечни и непознати страни.
Само на Молукските острови можеш да летиш с луд бамбук и да галиш змиорка. Те са част от Индонезия и се мият от морето Банда. Зубрачите над 55 сигурно си спомнят разказите на руския приключенец и изследовател Миклухо Маклай, който ги е описал. Сега е мой ред.
Седем напълно непознати недоверчиво прегръщат дълго бамбуково дърво. Съвсем обикновен на вид човечец мърмори нещо над кокосови черупки. Вдига примитивното кандило и заедно с пушека бамбукът сякаш полудява. Шаманът е с типичното за магьосник от Молукските острови име Фриц.
Съвременните здравомислещи хора усещат, че някаква незнайна сила кара дървото да се държи като живо в ръцете им. Лашка ги ту в една, ту в друга посока, прави опит да се измъкне, в един миг… ги повдига и те се откъсват на няколко сантиметра от земята.
Дори да приемем, че левитацията е в резултат на групова психоза, предизвикана от аромата на упойващи билки, какво да кажем за многобройните свидетели, които чакат своя ред за „бамбу гила“ – ритуалът „луд бамбук“, който се изпълнява единствено на Молукските острови в Индонезия.
Никога не сте чували за това място? Значи не сте любител на екзотиката и дайвинга. Иначе тези острови са част от Индонезия, ширнала се върху 851 000 кв.км. суша и море. Твърдата земя обаче е едва 7,6 процента, т.е. около 86 000 кв.км, „нацвъкани“ на 1000 острова. Местните наричат столицата Амбон „градът на хилядата църкви“, макар след като японците я сринали през Втората световна война, броят им да е силно намалял. Амбонците са по-мургави и къдрокоси от останалите индонезийци и се гордеят с магията на „лудия бамбук”.
Който е участвал, знае, че приготовленията за Bambu Gila започват със специална церемония, при която шаманът измолват от духовете, вселили се в бамбука, да му дадат сила. „Лудият бамбук” се отсича от планината с вулканичен произход Гамалама, която се намира в северната част на архипелага, в Тернате. След това натриват дървото с кокосово масло и го изрязват до необходимия размер – 3 м дължина и 15 см широчина.
Шаманът разпалва кандило с черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри, след което гръмогласно извиква три пъти „Гила!”.
И макар да съм отявлен скептик, когато почувствах как пощръклялото дърво лашка групата ни безконтролно, започнах да вярвам в магически сили. Понякога шаманът придава на дървото такава тежест, че седмината едва успяват да го повдигнат и рухват от усилията. Друг път то ги издига над земята.
Ритуалът завършва с победа над злите сили. А ударните инструменти тръгват с изпълнителите сред публиката, като всеки изпробва музикалните си умения с неподправена детска радост.
Друга атракция на Молукските острови, надхвърляща фантазията, е галенето на змиорки.
Знайно е, че тук е мястото, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар, колкото пъти поиска. Просто когато огладнее, отива и си го улавя. Населението на Амбон яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често. А други я използват за домашен любимец.
Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайната туристическа услуга. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорките. Местните отглеждат дългите по два метра същества с любов.
Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия, те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби. Сапунът явно не ги тревожи, защото въпреки пороя жените млатят в камъните пране, сякаш на него си изкарват яда от снощната разправия с мъжете си. Малчуганите, решени да се покажат пред гостите, правят неумели лупинги във водата.
Юноша само по препаска чупи сурови яйца и издава странен звук, но змиорките не идват.
Сякаш ги е страх да не се намокрят от проливния дъжд. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Помамена от лакомията се връща пак. А може би не е същата? На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава. Оставя се да я подържа в името на още едно сурово яйце.
Оказва се доста тежичка. Когато осъзнава, че безплатният омлет е свършил, се изнизва като тромав шал.
А у мен остана смътното усещане, че съм изживяла една фантазия, за която никога не съм мечтала.
Снимки: Магдалена Гигова
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..
"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..
Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..
Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg