В обстоятелствата на карантината, която ни държи по домовете, всички търсят заместители на истинското кино, което живее върху трептящия светъл екран в тъмната зала. Технологиите, мрежата, огромните стрийминг платформи промениха този тип общуване с киното. Но киното си остава незаменимо като усещане за магичен свят, който живее два часа време, а след това изчезва някъде в облака на виртуалното пространство. Напоследък върви една парафраза на Ars longa, vita brevis est ("Животът е кратък, изкуството е вечно") в Ars longa, VIRUS brevis est или "Вирусът е кратък, изкуството – вечно". Пандемията ще си отиде, но великото кино ще остане във филмовите хранилища и най-вече в паметта на благодарните зрители.
Във второто издание на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" в "Артефир" кинокритикът проф. Божидар Манов отново пренася в един свят, където необходимостта да се живее с въображение, а не само с хляб, е много важна.
Нино Гуера е самостоятелна вселена в европейското и световното кино. На 16 март се навършиха 100 години от рождението на Тонино Гуера, а на 21 март 2012 г. той почина на 92 години. Както често се случва, към хората отвъд екрана публичният интерес е несправедливо малък. Тонино Гуера е изключителен сценарист. Автор е на 111 сценария. Той е поет, белетрист, автор на романи и разкази. Сравнително късно (през 1956 г.) започва да пише филмови сценарии в най-добрия период на голямото италианско кино. Много бързо се утвърждава, защото талантливите режисьори усещат, че в неговото мислене има онази магия на сюжетния разказ, който могат да превъплътят във визуални последователни епизоди.
С Нино Гуера работят Микеланджело Антониони – знаменитата "трилогия за отчуждението": "Приключението" (1960), "Нощта" (1960), "Затъмнението" (1962), "Фотоувеличението" (1966); Федерико Фелини – "Амаркорд" (1973) и "Казанова" (1976), Франческо Роси – "Лъки Лучано" (1973), Андрей Тарковски – "Носталгия" (1982), Тео Ангелополус – "Пътуване към Китира" (1984) и "Погледът на Одисей" (1995), Братя Тавиани "Нощта на свети Лаврентий" (1982).
Като младеж Нино Гуера попада в немски затвор по време на Втората световна война. И там в немския затвор го молят да разказва интересни случки, с които да убиват тежките и тягостни затворнически вечери. Този затворнически епизод, от който на практика става киносценарист, ми разказа самият Гуера, когато се видяхме на кинофестивала в Сочи юни 1995 г. Посрещайки Рождество в сурови условия в килията, Нино разказва на затворниците как помни от детството си коледната нощ. "Когато завърших, всички тези сурови мъже се бяха умълчали, а някои дори бяха просълзени. Тогава аз разбрах каква е силата на могъщия разказ. Така те ме караха всяка вечер да им разказвам някаква случка. Получи се нещо като телевизионен сериал за слушане", разказва Гуера. Впрочем телевизионният сериал в днешния му формат е романи за гледане. Всяка вечер в затворническата килия се ражда сценаристът Тонино Гуера, за да изпълни след това своята велика мисия в италианското и световното кино. Ето един кристален пример какво представлява задочният разказ, задочното кино – или умението да изграждаш сюжет от случки и събития. Това, което в сегашната англосаксонска лексика се нарича storytelling – разказване на истории, на сюжети, на случки. Това е ключов елемент в разбирането на киното именно като разказвателно визуално изкуство.
Французинът Рене Клер. Той работи активно още през 20-те години на XX в. още в нямото кино като модерен автор експериментатор във френския авангард, а през 1930 г. прави първия звуков филм във Франция – "Под покривите на Париж". След това работи успешно през златните години на френското кино преди войната. Рене Клер е автора на една крилата фраза: "Филмът е готов – остава да се заснеме". Тази фраза е един апел към зрителя – вие сте пред готовия заснет филм, уважаеми зрители, а сега го превъртете в главата си така, както е искал режисьорът.
Това е един апел за съучастие. Активни зрители, които не просто зяпат кино, а гледат със сетивата на паметта и на душевността си. Това е изключително важно, за да се осъществи връзката автор – зрител, върху която се крепи смисълът на изкуството, неговите послания.
Дори нашият Иван Вазов в своя разказ "Дядо Йоцо гледа" ни казва, че онова, което можем да видим с вътрешното си зрение, онова, което можем да почувстваме с чистите сетива на съпреживяването, е абсолютно незаменимо. То може да бъде в Искърското дефиле, в невиждащите очи на дядо Йоцо, а може да бъде и на големия световен екран.
Задочното кино е не по-малко ценно, ако успеем да го видим с вътрешното зрение на сърцето и на разума.
На 8 юли 2024 г. в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, която се излъчва по програма "Христо Ботев", тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Тя е насочена към българчетата, които живеят извън пределите на България. За предизвикателството да илюстрираш най-популярното..
Михаил Михайлов е на 83 години – роден е и живее в Стара Загора. Той е от доайените на златните времена на българската естрада – един от основателите на група "Траяна", издава плочи с "Импулс" като част от конкурса "Тракийска лира", работил с Лили Иванова и Йорданка Христова, участвал в безброй концерти в страната ни и извън нея. Спомени от "онова..
Стремежът към божественост и безсмъртие често е път към разруха за човека от всяка епоха. " Малки грехове" е вторият роман на писателката Паулина Георгиева след "Симулацията" (2022). Редактор на книгата е литературният публицист Силвия Недкова. В "Артефир" Георгиева споделя, че това е книга за изконния копнеж по рая. Действието неслучайно се развива..
На училището с любов – там, където учителите и учениците са заедно. За досега до творчество в българското образование като мисия възможна в "Terra Култура" разговаряме с Марио Гергинов , зам.-директорът на 140 СУ "Иван Богоров" в София. Ваканцията е предимно за учениците. За училищното ръководство юли месец е време на усилена подготовка за..
Едно талантливо поколение, което преживя Халеевата комета, Чернобил, падането на Берлинската стена и Перестройката, 35 години след завършването на сливенското Средно специално художествено училище по приложни изкуства випуск 1989 на НХГ "Димитър Добрович" представя изложба. Експозицията е своеобразно продължение на срещата между съученици и..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg