"Това, което се случва в момента, кара всички ни да правим жертви и да връщаме назад живота си. По някакъв начин това е "тотален пост" за целия свят. Всички култури по света познават концепцията за постенето, неговите ползи и влиянието му. Сегашната ситуация на самоорганичаване засяга всички нас, а също и света на изкуството, независимо дали го желаем или не", казва естонският композитор Арво Пярт, който рядко дава интервюта, пред Инес Мартин Родриго от испанския вестник АВС.
На въпроса дали сегашната кризисна ситуация го провокира да композира или напротив, отблъсква го като творец, Пярт споделя:
"Американският писател Джон Ъпдайк веднъж каза, че се опитва да работи със същото спокойствие, с което занаятчиите през Средновековието са украсявали скритите части на църковните пейки с резби, въпреки че щели да останат скрити и никой нямало да ги види. Опитвам се, доколкото мога, да живея според същия принцип.
Кой е най-важният урок, който трябва да научим от тези ограничения? Знаем ли като общество как да живеем в изолация?
Дребният коронавирус ни показа по болезнен начин, че човечеството е единен организъм и че човешкото съществуване е възможно само във връзка с другите живи същества.
Сегашната ситуация е парадоксална: от една страна, тя означава изолация, от друга – ни сближава. Докато се изолираме, трябва да сме в състояние – даже сме принудени – да оценим отношенията и връзките си в малки общности и даже да копнеем за тях.
Всичко това трябва да научим, преди да сме подозирали, че ще се наложи, дори преди да сме го поискали – любов и справедливост за целия свят. В известен смисъл коронавирусът ни изпрати обратно на учебната скамейка. Само след като минем този тест, можем да мислим за следващите си стъпки. Това е дълъг процес.
Кризата създаде ситуация, в която всички възможни проблеми и провали са видими на всяко ниво. Няма значение дали говорим за слабостта на политическите или социалните системи. Настоящата криза не жали никого, в извънредна ситуация всеки разкрива истинската си "стойност", тя вече не може да бъде скрита. Никой не знае как ще излезем от това, но всички съзнаваме, че нищо няма да е същото."
Източник estonianworld.com
Арво Пярт е най-известният естонски композитор и е сред най-изпълняваните съвременни автори на ХХ и ХХI век. Роден е на 11 септември 1935 г. Пайде, Естония. През 1944 г. Естония е окупирана от Съветския Съюз. Този факт се отразява върху живота и музиката му. Учи в музикалното училище в Талин, през 1957 г. е приет в Консерваторията, където учи композиция. Завършва през 1963 г. Година преди това печели Всесъюзния младежки конкурс за композиция. Започва да композира, използвайки серийна техника, както и техниката на колажа с творби като "Колаж на тема BACH". В началото на 70-те Пярт се насочва към музиката на минали епохи – XIV - XVI век. Тогава пише няколко творби в духа на ранната европейска полифония.Следва период на мълчание, който завършва през 1976 г. с радикална стилова трансформация. Техниката, която измисля, Пярт нарича "тинтинабули" (от латинската дума за малко звънче). Арво Пярт емигрира от Съветския съюз през 1980 г. Оттогава се концентрира предимно върху религиозни текстове. Самият той е много религиозен православен християнин. Първият продуцент, който издава Пярт извън Съветския съюз, е Манфред Айхер (ECM). Заедно с Ансамбъл "Хилиард" са записани няколко вокални произведения. Сред най-известните му произведения са "Фратрес", "Табула Раза", "Берлинска меса", "Магнификат", "Мизерере", "Канон на покаянието", "Те Деум", "Стабат Матер", "Ориент & Оксидент", „Ламентате” “In Principio”; и най-новите - Симфония № 4 “Лос Анжелес” (2008), вече издадена от ЕСМ, Миса бревис (2009) и “Плачът на Адам” (Adam’s Lament).
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg