Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прогнози и анализи в Деня на Земята

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако пандемията има и положителни страни, те несъмнено са свързани с природата. Индустриите спряха, икономиката е на пауза, човечеството – изолирано, а Земята поема глътка въздух.

Възможно ли е интересите на хората да се съвместят с добруването на планетата, а и ако не мислим за нея, какво бъдеще ни очаква?

В Деня на Земята, най-големият нерелигиозен празник в света, в "Нашият ден" гостуват климатологът Георги Стефанов, политологът Георги Киряков и икономистът Григор Сарийски.

Георги СтефановИма ли връзка между загубата на природа и загубата на имунитет? 

"Има връзка между загубата на природа и възхода на епидемиите – изтъква Георги Стефанов.

Разликата между пандемията и климатичната криза е, че с първата вероятно ще се справим, случи ли се втората в подобен мащаб – не, а подобна катастрофа предстои, ако не направим нещо.

Въпросът е какво ще възстановяваме икономиката такава каквато е в момента  бавна, линейна, въглеродно-интензивна, изчерпваща ресурсите, произвеждаща опасни отпадъци и токсични замърсители? Защото, искаме ли да избегнем климатичната криза, трябва да изграждаме кръгова, устойчива, базирана на иновации икономика."

"Хората нямат търпение да се върнат на работа, но това връщане означава да продължат да издевателстват над Земята. Сега Земята си е взела почивка. Има общности от Индия, които за първи път от 30 години видяха Хималаите. Ние в София за първи път от много години успяхме да видим звездите нощем, изтъкна Георги Киряков.

Георги КиряковНо хората отново искат да започнат да работят, отново да произвеждат и да консумират и тук проблемът не е в коронавируса, а в желанието на човека да запази собствения си комфорт, независимо какво причинява на планетата си.
И не от политиците зависи това, а от хората, защото политиците се вслушват в желанията на хората. А на този етап желанието да запазим начина си на живот е несъвместим със запазването на биоразнообразието, с чистотата на въздуха и запазването на ресурсите."
Колкото до краткосрочните и средносрочните промени – начинът на формиране на политиката търпи промени.
Социалните мрежи направиха възможна директната връзка между политиците и избирателите – без посредник. Може да отпадне в значителна степен ролята на парламента, в тази непосредствена връзка той става все по-излишен.
Никога не е било толкова лесно да изложиш проблема си – бил той личен или на общността – и той да бъде забелязан и отразен от политиците. А това ще преформулира начините на вземане на политически решения и скоростта на вземане на политически решения."

"Липсата на подпомагане на хората в момента, решението да се държим за политиката на стягане на коланите, ще изиграе лоша шега на възстановяването. Потреблението, на което досега се разчита, ще бъде много бавно, при положение че за месец над 80 хил. останаха без работа, а като безработни са регистрирани 272 хил. души."
Григор СарийскиМожем ли да очакваме цялостна промяна на икономическите модели в глобален план?
"Това е неизбежно, каза доц. Сарийски и припомни, че "очаквахме криза и преди пандемията и тя изобщо не е отпаднала. Това, което се променя, е начинът на мислене заради заразата. 
Икономиката работи в режим на растеж, а не може да има безкраен режим в един краен свят.
Трайната промяна е в ограничаване на темповете на растеж."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Не/възможното пътуване

Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..

публикувано на 20.08.25 в 18:46

100 000 българи подкрепиха петицията срещу клетките за телета

Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..

публикувано на 20.08.25 в 11:12

Протест, морал и приятелство: Наследството на "Ранобудните"

В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..

публикувано на 19.08.25 в 11:34

Фотографски шедьоври от целия свят се представят в Казанлък

Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..

обновено на 19.08.25 в 10:46
Цвети и Пламен Радеви

ЖАР Театър и арттерапия – творческият свят на едно семейство

Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..

обновено на 19.08.25 в 09:52