Трима възрастни от малък провинциален френски град очакват с нетърпение едно от малкото забавления в живота си – шествието по случай националния празник. Докато чакат, си спомнят как е преминало то миналата година, какво се е случило тогава, но също така и какво е било преди в живота им – останало им е, изглежда, това единствено утешение, че има още какво да си спомнят. Излизат, разбира се, и предразсъдъците на дребния еснаф, на буржоазния ограничен гражданин, неспособен да види света не по-далеч от пъпа си; който не може да обеме нищо по-голямо и по-високо от собствения си нисък социален хоризонт.
Човек слуша пиесата на Ги Фоаси „Да почакаме духовата музика“ и навлиза постепенно в този малък свят, пуст до болка, чудейки се дали повече да се смее на дребните грижи на действащите лица, или да се ядосва на дребнотемието, което запълва всекидневието им. Авторът обаче накрая се е съжалил над героите си, чийто живот е преминал ей така, залудо – те самите нищо не свършили, но гордеещи се с това, което са свършили близките им. В последна сметка осъзнаваш, че те са в предверието на смъртта и това е нещото, от което може би се боят най-много, затова и думите им са така уж празни и уж някак безсмислено бърборене – да забравят, че пред тях стои пустотата на небитието. И че всъщност това, което чакат, е не толкова духовата музика, колкото именно смъртта…
Ги Фоаси е от водещите драматурзи във Франция в т.нар. жанр „кафе-театър“, когато публиката и актьорите са почти лице в лице, на една ръка разстояние, както гласи известната реклама. В случая слушателят ще е на едно ухо разстояние от великолепното изпълнение на трима колоси в българското театрално изкуство – Илка Зафирова, Татяна Лолова и Петър Пейков.
Една истинска празнична пиеса за празника на 1 май, която и забавлява, и замисля…
петък, 1 май, 18 часа
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg