Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Милошев

Мутации в шиповете на SARS-CoV-2 го правят патогенен

Предполага се, че тези мутации са причината SARS-CoV-2 да бъде инфекциозен за хора

Снимка: pixabay

Новото за науката не е самият вирус, а това колко бързо той се разпространи в човешката популация и засегна толкова много хора – над 3 млн. души са показали позитивност, но се очаква бройката на заразените да е много повече, а и заболяването продължава да се разпространява. Това каза проф. Георги Милошев, ръководител на лаборатория по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология към БАН, в здравната рубрика на "Нашият ден".

Това, което виждаме като генетичен материал – RNK на вируса кодира 29 гена за 29 протеина. Всички протеини участват в изграждането на белтъчната обвивка, в разчистването на генома на вируса, когато той навлезе в клетката, някои от протеините участват в това да включат клетката да заработи за самите вируси – повечето от вирусите използват протеини на клетката. Но за да стане това, вирусите трябва да носят в себе си гени за протеини, които да подпомогнат този процес. 

Проф. Георги МилошевВ този конкретен вирус има гени, които синтезират протеини, пречещи на имунната система да атакува вируса, и протеини, които подпомагат клетката в един даден момент да се самоубие, т.е. самата клетка да загине и да освободи вирусите в околното пространство, така че да заразят и други клетки

В този момент има само една сериозна публикация, която показва каква е мутагенността на този вирус. Хората са изследвали 220 секвенти, т.е. различни вирусни модификации, и са намерени само 8 мутации, като характерните мутации са 3 за Американския континент, 5 мутации за европейските страни. Тези мутации обикновено са свързани с т.нар. "нонсенс мутации" или мутации, които не засягат важни области от генома на вируса. Така че те не се отразяват по никакъв начин на неговото поведение. Обаче 2 от мутациите са в гени, отговорни за т.нар "шипове" на вируса. Шиповете на повърхността на вируса служат за контактуване с рецептори на клетката. Тъй като вирусите не могат да навлязат в клетката където и да е, има рецептори – това са специфични места, през които преминават макромолекули, други вещества и обикновени вируси. Но тези рецептори и шиповете на вируса трябва да съответстват точно (като ключ и ключалка), за да може вирусът да навлезе в клетката. 

Шиповете на вируса SARS-CoV-2 са едно от най-интересните места за изследване. Оказва се, че две от мутациите засягат точно тези шипове при SARS-CoV-2Не е доказано, но се предполага, че тези мутации са причината SARS-CoV-2 да бъде инфекциозен за хора. Когато са настъпили тези две мутации, събрали са се в генома на този вирус, той е станал вече патогенен. 

Предполагам, че тези ваксини, които сега се изпробват, повечето антитела са синтезирани именно срещу шиповете. И това е начинът за атака

Разговорът с проф. Георги Милошев, ръководител на лаборатория по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология към БАН, е част от кампанията на БНР, осъществявана от програма "Христо Ботев", "За здравето – заедно в борбата с коронавируса". Целта на тази кампания е с помощта на водещи специалисти – лекари и учени, да даде вярна и точна информация за всички въпроси, свързани със здравната ситуация в момента.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Протест, морал и приятелство: Наследството на "Ранобудните"

В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..

публикувано на 19.08.25 в 11:34

Фотографски шедьоври от целия свят се представят в Казанлък

Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..

обновено на 19.08.25 в 10:46
Цвети и Пламен Радеви

ЖАР Театър и танцова терапия – творческият свят на едно семейство

Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..

обновено на 19.08.25 в 09:52
Ловно-рибарско сдружение София-Запад

135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад

В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..

публикувано на 18.08.25 в 17:00

Скритото лице на насилието: възрастните жени – забравените жертви

Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред инициативите, които вече дават реална подкрепа, е проектът на Асоциация "Ная" – "Подкрепа на възрастни жени, пострадали от домашно насилие", отличен с наградата на фондация "Лале". Той е насочен към..

обновено на 18.08.25 в 10:51