Мутации в шиповете на SARS-CoV-2 го правят патогенен

Новото за науката не е самият вирус, а това колко бързо той се разпространи в човешката популация и засегна толкова много хора – над 3 млн. души са показали позитивност, но се очаква бройката на заразените да е много повече, а и заболяването продължава да се разпространява. Това каза проф. Георги Милошев, ръководител на лаборатория по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология към БАН, в здравната рубрика на "Нашият ден".

Това, което виждаме като генетичен материал – RNK на вируса кодира 29 гена за 29 протеина. Всички протеини участват в изграждането на белтъчната обвивка, в разчистването на генома на вируса, когато той навлезе в клетката, някои от протеините участват в това да включат клетката да заработи за самите вируси – повечето от вирусите използват протеини на клетката. Но за да стане това, вирусите трябва да носят в себе си гени за протеини, които да подпомогнат този процес. 

В този конкретен вирус има гени, които синтезират протеини, пречещи на имунната система да атакува вируса, и протеини, които подпомагат клетката в един даден момент да се самоубие, т.е. самата клетка да загине и да освободи вирусите в околното пространство, така че да заразят и други клетки. 

В този момент има само една сериозна публикация, която показва каква е мутагенността на този вирус. Хората са изследвали 220 секвенти, т.е. различни вирусни модификации, и са намерени само 8 мутации, като характерните мутации са 3 за Американския континент, 5 мутации за европейските страни. Тези мутации обикновено са свързани с т.нар. "нонсенс мутации" или мутации, които не засягат важни области от генома на вируса. Така че те не се отразяват по никакъв начин на неговото поведение. Обаче 2 от мутациите са в гени, отговорни за т.нар "шипове" на вируса. Шиповете на повърхността на вируса служат за контактуване с рецептори на клетката. Тъй като вирусите не могат да навлязат в клетката където и да е, има рецептори – това са специфични места, през които преминават макромолекули, други вещества и обикновени вируси. Но тези рецептори и шиповете на вируса трябва да съответстват точно (като ключ и ключалка), за да може вирусът да навлезе в клетката. 

Шиповете на вируса SARS-CoV-2 са едно от най-интересните места за изследване. Оказва се, че две от мутациите засягат точно тези шипове при SARS-CoV-2. Не е доказано, но се предполага, че тези мутации са причината SARS-CoV-2 да бъде инфекциозен за хора. Когато са настъпили тези две мутации, събрали са се в генома на този вирус, той е станал вече патогенен. 

Предполагам, че тези ваксини, които сега се изпробват, повечето антитела са синтезирани именно срещу шиповете. И това е начинът за атака.