Закуска със слонове и маймунки, лупинги на тюлени и яздене на камили в животинското царство на цирк „Кний“ в Раперсвил. Представете си зоологическа градина с над 300 животни и почти всяко от тях може да бъде погалено, нахранено, а ако размерът му позволява – и яздено от деца. Звучи невероятно, но такова място има. В швейцарското градче Раперсвил. Детският зоопарк първоначално просто е прибирал бебетата на животните от един от най-прочутите европейски циркове – „Кний“ за зимата, докато започнат да ги дресират. После на легендарното семейства от манежа му хрумнало да радва децата, като ги учи на добро и любов към животните. Така се е появил най-либералният зоопарк.
Най-характерното за него е, че там не се отглеждат животни, които се хранят с други животни. Т.е. липсват хищници. В замяна на това подходящите за снимане и галене са в изобилие. Забавленията за малчуганите – също. При това на смешната за швейцарския стандарт цена от 5 франка за детски билет и 12 за възрастен. А когато видиш с очите си инкубатора за яйца на фламинго, нахраниш с ръчичките си жираф и пояздиш слон, няма как да не пораснеш добър човек.
Макар населението на Раперсвил да е едва 7000 души, зоологическата градина е винаги пълна. Родители от цяла Швейцария водят децата си, защото цирк „Кний“ е обявен за национална светиня, а щедрият му жест е далеч по-интересен дори от книжката за Маугли.
Директорът Бенджамин Синигер управлява истинско животинско царство, без да подозира за „пернатото“ си име на български. В неговото зоовойнство работят по график, по-строг от този на държавен глава. В 11, 14 и 17 часа тюлените изнасят забележително шоу с качване по стълби, подхвърляне на топки, скачане от трамплин и разиграване на забавни скечове. В 12.15 часа всеки може да се снима за спомен със симпатичните морски лъвове. А ако му стиска, дори да запечата целувка с тях уста в уста. Е, после малко ще понамирисва на рибата, с която ги възнаграждават за усърдието. Точно в 16 часа е голямото хранене на слоновете. Наистина е огромно! Най-малкото понеже шестте грамади първо танцуват, поклащайки в такт хоботите и опашките си, за да си заслужат следобедната закуска. После гледачите изнасят гигантски кошове, пълни с плодове и зеленчуци. Децата първоначално плахо, а после с весели викове грабват кой ябълка, кой морков и ги подават на слоновете, които с неподозирана деликатност ги взимат от ръчичките с хобот, без да ги докоснат. Доволно похапнали, роднините на Джъмбо се нареждат, за да бъдат пояздени. Вечерният тоалет на слоновете също не е за изпускане. Внушителната групова баня с десетки струи е толкова импозантна гледка, че фотоапаратите не спират да щракат, а камерите жужат като за последно. Малчуганите нямат против да се понамокрят и се пресягат към маркучите.
„Процедурата“ хранене и яздене се повтаря и при камилите. А при корабите на пустинята разнообразието от размери е от двумесечно бебче, което още бозае от майка си, до достолепни циркови ветерани, склонни да повтарят безкрай старите си номера.
Ранобудниците пък могат да закусят с маймунките. От двете страни на оградата два модела шебеци ръфат банани и се гледат учудено един друг. Но едните си плащат за удоволствието. Сумите са символични и не се дават на ръка. За всяка от атракциите цената е два франка. Равностойността им в жетони се получава от автомати, пръснати из целия парк. Симпатични монетки с гравирани върху тях делфини.
За наблюдаване на жирафите е изградена специална вишка с удобни столове и (най-важното!) яки парапети на върха. Гледачът сипва сено в двуетажните ясли. Най-горе похапват дългошиестите африканци. Ако протегнеш ръка, можеш да ги погалиш по „рогатите“ челца. Странните им образувания се оказват плюшено меки. В по-ниската част край хранилката се нареждат зебрите. От вишката не е проблем да се снима жираф в анфас от по-малко от метър.
Който обича да гледа „Улица „Лемур“ или „Сурикатите“ по Animal planet, ще се почувства като част от филма. Маймуноподобните се разхождат над главите на посетителите в специални мрежи, а сурикатите заспиват изправени върху пясъчни възвишения и… падат по изумително смешен начин, който кара децата да се кикотят с часове край клетките им.
Миниатюрни понита и още по-ситни кози с размерите на кокер са пуснати свободно в „къта за галене“ заедно с весели виетнамски прасенца, бебета-лами и пухкави зайчета.
Теглен от кон трамвай обикаля зоопарка със спирки пред всяка клетка. А кротки магарета и понита по цял ден разхождат малки ездачи
„Зверилникът“ на цирк „Кний“ е едно от любимите места за празнуване на рождени дни, защото към общуването с животните се добавят и клоуни.
Вечерната разходка из зоологическата градина се дирижира лично от директора, но става по специална заявка.
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg