В търсене на отговори на въпросите, които днешният ден непрекъснато ми задаваше, срещнах информацията за една току-що излязла на български език книга. Става дума за сборник от текстове на един от класиците на английската литература Джон Милтън. Ще кажете с какво биха ни заинтригували текстове, писани преди четири столетия, па макар и от гениалния автор на „Изгубеният рай“? Може би с това, че в сборника е публикуван за първи път у нас знаменитият памфлет на Милтън срещу цензурата, известен под името "Ареопагитика". Преводачът му, доц. д-р Мартин Осиковски, пише за него:
"В един известен откъс от Първа книга на Метафизика Аристотел казва, че "така наречената мъдрост се занимава с първите причини и начала". В историята на идеята за свободата на словото "Ареопагитика" на Джон Милтън е тъкмо такава първопричина и всяко пълноценно и мъдро разбиране на тази история неизменно би трябвало да започва тъкмо с Милтън. Неслучайно в Четвъртото съсловие – основополагащите "приноси към историята на вестниците и свободния печат" на Фредерик Хънт – именно "Ареопагитика" открива темата за борбата с цензурата. А според една любопитна забележка на Гор Видал относно Първата поправка към американската конституция Милтън всъщност "би казал всичко това по-добре", но в крайна сметка "би утвърдил същите положения". Изобщо, ако в историята на английската литература фигурата на Джон Милтън е съпоставима само с тази на Уилям Шекспир, то в журналистическата история Милтън донякъде е това, което е самият Шекспир в историята на световната литература. В този смисъл откъслечното представяне на "Ареопагитика" в българските изследвания по литературна и журналистическа история е учудващо. То е още по-учудващо на фона на актуалните проблеми в сферата на професионалната журналистическа практика в България".
След този коментар ще добавя още съвсем малко - английският поет и публицист Джон Милтън публикува "Ареопагитика" през 1644 година. И той е написан "като реч пред Парламента на Англия за отвоюване на свободата на печата от тиранията на цензорите, които - или поробени от разпорежданията на онези, които са ги назначили на служба, или изпълнени с предразсъдъци поради собственото си невежество - копнеят да възпрат появата на всичко, което не е съзвучно с общоприетите мнения и по този начин лишават обществеността от множество полезни работи".
В предаването можете да чуете още:
Йовко Ламбрев от сайта „Тоест“ тълкува новото предложение на група депутати от ВМРО, внесено в парламента, според което всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, блогове и профили в социалните мрежи трябва да предоставят информация за себе си в качеството си на администратори лични данни. Тези лица трябва да носят отговорност при обработване на личните данни и дезинформация в интернет.
Купуват ли си политическите и бизнес кръгове у нас медиен комфорт? Какво се случва с "камъчетата" в обувката и какво представлява българският медиен модел? Разговор с журналистите Димитър Пецов /Силистра/, Спас Спасов /Варна/ и с медийния експерт доцент д-р Иво Инджов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Какво представлява медийната среда в Израел? Разговор с политолога проф. Дмитрий Стровский от Ариелския университет в Израел. Превод на Албена Стаменова.
Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява". С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..
Отвеждаме слушателите на "Нашият ден" в Париж, където Българското неделно училище "Иван Вазов" създаде коледен подарък за българските семейства от цял свят. Янета Димитрова , заместник-директор на училището и преподавател по БЕЛ разказва какво можем да открием на страниците на международния коледен брой на вестник "Вазовчета", създаден от..
В "Нашият ден" представяме две коледни инициативи на студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" , които за поредна година ще стоплят сърцата на куп непознати възрастни хора и деца. За десети път Студентски съвет при СУ организира най-топлото си събитие, като приканва студенти, преподаватели и приятели на Алма Матер да се..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..
"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
