В търсене на отговори на въпросите, които днешният ден непрекъснато ми задаваше, срещнах информацията за една току-що излязла на български език книга. Става дума за сборник от текстове на един от класиците на английската литература Джон Милтън. Ще кажете с какво биха ни заинтригували текстове, писани преди четири столетия, па макар и от гениалния автор на „Изгубеният рай“? Може би с това, че в сборника е публикуван за първи път у нас знаменитият памфлет на Милтън срещу цензурата, известен под името "Ареопагитика". Преводачът му, доц. д-р Мартин Осиковски, пише за него:
"В един известен откъс от Първа книга на Метафизика Аристотел казва, че "така наречената мъдрост се занимава с първите причини и начала". В историята на идеята за свободата на словото "Ареопагитика" на Джон Милтън е тъкмо такава първопричина и всяко пълноценно и мъдро разбиране на тази история неизменно би трябвало да започва тъкмо с Милтън. Неслучайно в Четвъртото съсловие – основополагащите "приноси към историята на вестниците и свободния печат" на Фредерик Хънт – именно "Ареопагитика" открива темата за борбата с цензурата. А според една любопитна забележка на Гор Видал относно Първата поправка към американската конституция Милтън всъщност "би казал всичко това по-добре", но в крайна сметка "би утвърдил същите положения". Изобщо, ако в историята на английската литература фигурата на Джон Милтън е съпоставима само с тази на Уилям Шекспир, то в журналистическата история Милтън донякъде е това, което е самият Шекспир в историята на световната литература. В този смисъл откъслечното представяне на "Ареопагитика" в българските изследвания по литературна и журналистическа история е учудващо. То е още по-учудващо на фона на актуалните проблеми в сферата на професионалната журналистическа практика в България".
След този коментар ще добавя още съвсем малко - английският поет и публицист Джон Милтън публикува "Ареопагитика" през 1644 година. И той е написан "като реч пред Парламента на Англия за отвоюване на свободата на печата от тиранията на цензорите, които - или поробени от разпорежданията на онези, които са ги назначили на служба, или изпълнени с предразсъдъци поради собственото си невежество - копнеят да възпрат появата на всичко, което не е съзвучно с общоприетите мнения и по този начин лишават обществеността от множество полезни работи".
В предаването можете да чуете още:
Йовко Ламбрев от сайта „Тоест“ тълкува новото предложение на група депутати от ВМРО, внесено в парламента, според което всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, блогове и профили в социалните мрежи трябва да предоставят информация за себе си в качеството си на администратори лични данни. Тези лица трябва да носят отговорност при обработване на личните данни и дезинформация в интернет.
Купуват ли си политическите и бизнес кръгове у нас медиен комфорт? Какво се случва с "камъчетата" в обувката и какво представлява българският медиен модел? Разговор с журналистите Димитър Пецов /Силистра/, Спас Спасов /Варна/ и с медийния експерт доцент д-р Иво Инджов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Какво представлява медийната среда в Израел? Разговор с политолога проф. Дмитрий Стровский от Ариелския университет в Израел. Превод на Албена Стаменова.
Информационната кампания "Нощ на прилепите" се провежда ежегодно от 1997 г. насам в повече от 30 държави по света, винаги в последния уикенд на август. Тази година събитието в София ще се състои на 30 август от 17:00 часа на главната алея в Борисовата градина. Организатор е фондация Bat World Bulgaria , която е част от международната..
Община Кнежа и Народно читалище "Борба 1896" представят "Джаз в парка" на 28 и 29 август от 18:30 часа. Входът е свободен. Повече за събитието, част от панаирните дни на град Кнежа, слушаме от редактора Ани Маринова, която разговаря с Искра Цанкова – секретар на Народното читалище и артдиректор на музикалния фестивал. Слушайте!
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и семейна традиция. Интересът към човешкото зрение наследява от майка си, оптик, която го вдъхновява да продължи пътя ѝ. Днес обаче тази професия е изправена пред сериозно предизвикателство...
В рубриката "Времето на редактора" гостува Стоянка Маркова, която разказа за постижението си – златен медал от 25-ите Световни игри за трансплантирани, проведени в Дрезден, Германия. Маркова подчерта значимата промяна в регламента на шампионата: за първи път в него са допуснати живи донори, както и семейства на починали донори. Тя обаче смята, че..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за промяна в устройствените планове на района около емблематичното място "Огънчето". В дискусията се включиха "почти" местната жителка Вероника Димитрова и Андрей Ралев от Сдружение за дива природа..
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за..
От клонингите до изкуствения интелект или как фантастиката става реалност за 90 години пред очите на писателката-рожденичка Весела Люцканова. Всяка книга е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
