„Светът в новата изложба на Атанас Хранов „Заливи и портрети“ е все по-фрагментарен, а животът в него – все по-лек и милостив. В заливите морето отдъхва от самото себе си. В портрета лицето се взира в самото себе си“. Тези думи на поета Александър Секулов ни въвеждат най-точно в новата самостоятелна изложба на художника Атанас Хранов, която може да бъде видяна в галерия „Ракурси“ до 20 юни.
Посвещението е: „Заливи и портрети“, но едно от интересните и важни неща е, че през портретите „прозират“ заливите, пейзажите, разговора за морето, за пътуването, за безкрая, за борбата със стихиите навън и навътре в същността ни. Тук Атанас Хранов е по-различен, знаците и кодовете в тях като под микроскоп, ни насочват към образи, които носят митологична или емоционална същност.
Много често художникът уточнява – аз не съм мореплавател, аз пътувам с приятели и истински моряци по морета и океани, за да изпитам истинската стойност на свободата и безкрая, за да прекъсна въжетата и ограниченията на бита и човешката ни същност, и видя други хоризонти, други емоции и да се заредя с енергията на тези природни дадености. Заливите, онези пристанища и баровете в тях, срещите в Гран Канария с истински моряци, вълшебните светове и срещи с подводния свят ще бъдат винаги в същността на този артист, който работи неподправено и неуморно.
Една среща по време на нощна вахта с два огромни кита със светещи странни повърхности, приближили кораба, са като среща с „Моби Дик“ като досег до загадъчното и неуловимото, което спира дъха ни. Те са докосване и до космоса и до първичния океан, което ни кара да излизаме от черупката на човешкото битие. Картини като урок по астрономия, или Съзвездие Риби, или нощна вахта, или На път за Валенсия карат художника да чува душата си, да усеща легендите и библейските разкази за морски приключения с цялото си същество.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg