Първият албум с музика създадена на Антарктида се подготвя от Теодосий Спасов (кавал) и Християн Цвятков (китара). Българските музиканти бяха част от тазгодишната 28-а полярна експедиция на страната ни и останаха очаровани от красотата и чистотата на Ледения континент. Идеята за създаването на уникалния музикален проект е на проф. Христо Пимпирев, учредител и председател на Българския антарктически институт.
Създаването на музиката започва още по дългия и труден път до българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън и продължава в момента в България. Музикантите се завръщат с 12 пиеси, които предстои да обединят в албум до края на годината.Припомняме си вълнуващия разказ на Теодосий Спасов и проф. Христо Пимпирев след завръщането им у нас.
„Условията на Антарктида са сурови. Това е битка за оцеляване. Битка с природата. Благодарение на проф. Пимпирев, който е пионер на походите на Юг и основател на нашата база, ние бяхме инструктирани как да се справяме с опасностите и имахме прекрасни условия, където да творим. Това беше едно малко, духовно и свято кътче, където се появиха и пиесите.“, споделя световноизвестният музикант.
Първите слушатели на музикалните пиеси са обитателите на Ледения континент.
„Много трогателна беше срещата ни с пингвините и с тюлените. Нямах вяра, че те ще ни приемат, но успяхме да ги изкусим с изкуството и те ни допуснаха до техния свят и се заслушаха. Пингвините замръзнаха, когато чуха музиката и след като приключихме издаваха едни възклицания, техните специфични звуци и ние продължавахме да свирим. Когато минавахме покрай тюлените пък те си клатеха главите, тактуваха, а някои от групата на слонските тюлени се поразплакаха, когато им посвирихме.“, продължава разказа Теодосий Спасов.
В бъдещия албум ще намерят място и автентични звуци от Антарктида като звуци от океана, примесени с лед. Ще присъства и звуковата картина от огромния ледник, който се срутва в океана в непосредствена близост до българските музиканти и за малко не ги убива по време на записа на открито. Спасява ги бързата им реакция като на истински антарктици.
„Дали от кристалния въздух или от ледниковата вода, която пиехме ежедневно, съзнанието някак си ни се просветли, духът ни полетя и идеите пристигаха много бързо и ги реализирахме мигновено. Връзката с творчеството беше скъсена и нямаше мъчение да стигнем до откритието, до темата. Идеите пристигаха изведнъж и толкова ярко и чисто като екстракт - конкретно със своя собствена физиономия и характер.“, споделя още виртуозният музикант.Проф. Христо Пимпирев допълва разказа му:
„Чрез музиката хората, които не могат да отидат на Антарктида ще усетят този уникален свят, който е като друга планета. Хората на изкуството усещат това уникално място по друг начин. Те са по-чувствителни към тази красота, въпреки че всички там живеем заедно. Затова за нас е важно да каним и творци на нашата база, които ни разкриват чрез изкуството този невероятен свят по един по-различен и чувствен начин.“
И ученият проф. Христо Пимпирев и музикантът Теодосий Спасов правят връзка между трудната адаптация на Ледения континент и ситуацията с коронавируса.
Проф. Пимпирев споделя, че адаптацията към новата среда на Антарктида отнема близо една седмица, след което човек се чувства като у дома си, но спазвайки строга дисциплина и всички установени правила за оцеляване в суровата среда.
„В новата среда, в която се намираме трябва да бъдем по-смирени, както ние се почувствахме на Антарктида. В това зло, което сполетя човечеството може би има едно божествено подсказване - да не сме толко омърсени, да се отдадем на духовната чистотата и да останем насаме със себе си и с близките си, с цел да опазим себе си и тях.“, каза Теодосий Спасов.
Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg