Първият албум с музика създадена на Антарктида се подготвя от Теодосий Спасов (кавал) и Християн Цвятков (китара). Българските музиканти бяха част от тазгодишната 28-а полярна експедиция на страната ни и останаха очаровани от красотата и чистотата на Ледения континент. Идеята за създаването на уникалния музикален проект е на проф. Христо Пимпирев, учредител и председател на Българския антарктически институт.
Създаването на музиката започва още по дългия и труден път до българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън и продължава в момента в България. Музикантите се завръщат с 12 пиеси, които предстои да обединят в албум до края на годината.
Припомняме си вълнуващия разказ на Теодосий Спасов и проф. Христо Пимпирев след завръщането им у нас.
„Условията на Антарктида са сурови. Това е битка за оцеляване. Битка с природата. Благодарение на проф. Пимпирев, който е пионер на походите на Юг и основател на нашата база, ние бяхме инструктирани как да се справяме с опасностите и имахме прекрасни условия, където да творим. Това беше едно малко, духовно и свято кътче, където се появиха и пиесите.“, споделя световноизвестният музикант.
Първите слушатели на музикалните пиеси са обитателите на Ледения континент.
„Много трогателна беше срещата ни с пингвините и с тюлените. Нямах вяра, че те ще ни приемат, но успяхме да ги изкусим с изкуството и те ни допуснаха до техния свят и се заслушаха. Пингвините замръзнаха, когато чуха музиката и след като приключихме издаваха едни възклицания, техните специфични звуци и ние продължавахме да свирим. Когато минавахме покрай тюлените пък те си клатеха главите, тактуваха, а някои от групата на слонските тюлени се поразплакаха, когато им посвирихме.“, продължава разказа Теодосий Спасов.
В бъдещия албум ще намерят място и автентични звуци от Антарктида като звуци от океана, примесени с лед. Ще присъства и звуковата картина от огромния ледник, който се срутва в океана в непосредствена близост до българските музиканти и за малко не ги убива по време на записа на открито. Спасява ги бързата им реакция като на истински антарктици.
„Дали от кристалния въздух или от ледниковата вода, която пиехме ежедневно, съзнанието някак си ни се просветли, духът ни полетя и идеите пристигаха много бързо и ги реализирахме мигновено. Връзката с творчеството беше скъсена и нямаше мъчение да стигнем до откритието, до темата. Идеите пристигаха изведнъж и толкова ярко и чисто като екстракт - конкретно със своя собствена физиономия и характер.“, споделя още виртуозният музикант.
Проф. Христо Пимпирев допълва разказа му:
„Чрез музиката хората, които не могат да отидат на Антарктида ще усетят този уникален свят, който е като друга планета. Хората на изкуството усещат това уникално място по друг начин. Те са по-чувствителни към тази красота, въпреки че всички там живеем заедно. Затова за нас е важно да каним и творци на нашата база, които ни разкриват чрез изкуството този невероятен свят по един по-различен и чувствен начин.“
И ученият проф. Христо Пимпирев и музикантът Теодосий Спасов правят връзка между трудната адаптация на Ледения континент и ситуацията с коронавируса.
Проф. Пимпирев споделя, че адаптацията към новата среда на Антарктида отнема близо една седмица, след което човек се чувства като у дома си, но спазвайки строга дисциплина и всички установени правила за оцеляване в суровата среда.
„В новата среда, в която се намираме трябва да бъдем по-смирени, както ние се почувствахме на Антарктида. В това зло, което сполетя човечеството може би има едно божествено подсказване - да не сме толко омърсени, да се отдадем на духовната чистотата и да останем насаме със себе си и с близките си, с цел да опазим себе си и тях.“, каза Теодосий Спасов.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg