Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млади учени правят науката за климата достъпна

Екип от млади учени създаде „Климатека“ – онлайн информационна платформа, която цели да направи науката за климата достъпна за всички като достоверен източник на информация за климатичните промени.

Каузата на екипа е да информира за причините и следствията от климатичните промени чрез предоставяне на висококачествено съдържание и разяснение защо въпросите за климатичните промени ни засягат пряко и защо нашето критично мислене към тях е важно. Официалният старт на https://www.climateka.bg/ беше на 5-и юни – Световният ден на околната среда.

Четирима младежи стоят зад идеята „Климатека“ – трима са учени: Симеон Матев, Петко Божков, Борислав Григоров – специалисти в областите: климатология и метеорология, геоморфология и биоразнообразие.

Петко Божков - личен архивКлиматът се променя и човешките дейности ускоряват тези промени, но това не спира разпространението на митовете и заблудите за този проблем. Съдържанието в www.climateka.bg/ е разделено в две направления. Първото е авторски публикации, обособени в категориите: атмосфера, биоразнообразие, земеделие и почви, икономика и енергетика, природни процеси и други. Второто направление: „Митове“ развенчава разпространени и подвеждащи теории, свързани с климатичните промени.

„Основната ни цел е да представим климатичните промени по възможно най-разбираем начин за широката публика, не само за научните среди, като не спестяваме научните факти, а ги поднасяме по достъпен начин. В момента ние сме единствената платформа изцяло на български език, която предоставя такова специализирано съдържание. В България не се говори по темите, свързани с климатичните промени, и когато те влизат в медиите, най-често това става в контекста на някакви политически решения или на новини, които не свързани с България. Крайно време е и у нас да говорим сериозно за климатичните промени.“ – казва д-р Петко Божков.

Чуйте интервюто на Ася Чанева с д-р Петко Божков.

Симеон Матев е докторант по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е в екипа на „Времето“ в почти всички телевизии, както зад кадър, така и в ефир. В работата си се старае да отговори на всички въпроси, свързани с климат, въздух, води и други свързани теми.

Петко Божков е географ и преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“. Работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България. Амбицията на Петко е да разпространява знанията си за ефекта от климатичните промени върху природната среда по разбираем за всички начин.

Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е „География и биология“, магистър е по „Физическа география и ландшафтна екология“, доктор е в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания. Борислав дава своя принос към „Климатека“ като изяснява влиянието на климатичните промени с основен акцент върху биоразнообразието.

Пламена Маринова е двигателят на проекта с опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинга и рекламата, а със знанията си допринася за създаването и осъществяването на „Климатека“. В www.climateka.bg/ можете да прочетете авторски статии в научнопопулярен стил в различни направления, свързани с климатичните промени, които обясняват защо и как стават всички тези процеси.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всеки може да излети към Луната от… Истанбул

Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през 2034 година ще кацнат на Луната. А ако посетите Истанбул, вие можете да стъпите на нощното светило много преди тази дата. Достатъчно е да отидете до новата телекомуникационна кула Чамлъджа...

публикувано на 18.09.25 в 13:05

За здравето – колко много приятели и...сюжети

Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р Николай Шарков, новият председател на Световната дентална федерация, проф. Андрей Кехайов – президент на Европейския медицински форум, д-р Владимир Наков, психиатър от екипа на НЦОЗА – с коментар за..

публикувано на 18.09.25 в 11:23

Виолета Бимбова-Туфан: Гордея се, че се чувствам полезна

В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..

публикувано на 16.09.25 в 16:10
Димитър Фердинандов

Еврика! Успешни българи: Димитър Фердинандов

Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..

обновено на 15.09.25 в 20:44

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18