Екип от млади учени създаде „Климатека“ – онлайн информационна платформа, която цели да направи науката за климата достъпна за всички като достоверен източник на информация за климатичните промени.
Каузата на екипа е да информира за причините и следствията от климатичните промени чрез предоставяне на висококачествено съдържание и разяснение защо въпросите за климатичните промени ни засягат пряко и защо нашето критично мислене към тях е важно. Официалният старт на https://www.climateka.bg/ беше на 5-и юни – Световният ден на околната среда.
Четирима младежи стоят зад идеята „Климатека“ – трима са учени: Симеон Матев, Петко Божков, Борислав Григоров – специалисти в областите: климатология и метеорология, геоморфология и биоразнообразие.
Климатът се променя и човешките дейности ускоряват тези промени, но това не спира разпространението на митовете и заблудите за този проблем. Съдържанието в www.climateka.bg/ е разделено в две направления. Първото е авторски публикации, обособени в категориите: атмосфера, биоразнообразие, земеделие и почви, икономика и енергетика, природни процеси и други. Второто направление: „Митове“ развенчава разпространени и подвеждащи теории, свързани с климатичните промени.
„Основната ни цел е да представим климатичните промени по възможно най-разбираем начин за широката публика, не само за научните среди, като не спестяваме научните факти, а ги поднасяме по достъпен начин. В момента ние сме единствената платформа изцяло на български език, която предоставя такова специализирано съдържание. В България не се говори по темите, свързани с климатичните промени, и когато те влизат в медиите, най-често това става в контекста на някакви политически решения или на новини, които не свързани с България. Крайно време е и у нас да говорим сериозно за климатичните промени.“ – казва д-р Петко Божков.
Чуйте интервюто на Ася Чанева с д-р Петко Божков.
Симеон Матев е докторант по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е в екипа на „Времето“ в почти всички телевизии, както зад кадър, така и в ефир. В работата си се старае да отговори на всички въпроси, свързани с климат, въздух, води и други свързани теми.
Петко Божков е географ и преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“. Работи по различни проекти, свързани със скоростта на природни процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България. Амбицията на Петко е да разпространява знанията си за ефекта от климатичните промени върху природната среда по разбираем за всички начин.
Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е „География и биология“, магистър е по „Физическа география и ландшафтна екология“, доктор е в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания. Борислав дава своя принос към „Климатека“ като изяснява влиянието на климатичните промени с основен акцент върху биоразнообразието.
Пламена Маринова е двигателят на проекта с опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинга и рекламата, а със знанията си допринася за създаването и осъществяването на „Климатека“. В www.climateka.bg/ можете да прочетете авторски статии в научнопопулярен стил в различни направления, свързани с климатичните промени, които обясняват защо и как стават всички тези процеси.
Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро", викторини, книгата "Полет в солта", наблюдения на птици, телевизионни участия и други...
Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..
Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg