Какви са механизмите на карантиниране на контактни със заразени с коронавирус лица? Как и дали можем да се окажем в подобна ситуация? Кои са факторите, които влияят при решение дали контактни лица да бъдат карантинирани? Ето какво отговаря Министерството на здравеопазването на предаването "Нашият ден" след тридневни опити за контакт:
"В отговор на вашето запитване ви информираме, че с решение на Министерския съвет от днес (10 юни – бел.ред.) извънредната епидемична обстановка се удължава до края на настоящия месец. В този смисъл механизмите на карантиниране на контактни лица остават същите като действащите до момента, подробно описани в Заповед №284 от 29.05.2020, изменена със Заповед №301 от 03.06.2020, относно епидемичните мерки, действащи на територията на страната и поставянето под карантина на влизащи в България граждани. Същите са посочени в заповеди на здравния министър, които биват навременно актуализирани след оценка на текущата епидемична обстановка и по предложение на главния държавен здравен инспектор."
Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, коментира в "Нашият ден":
"Законът за здравето беше изменен – на 14 май влязоха в сила измененията. Дотогава имаше сериозна неяснота как се карантинират и как се изолират контактни хора и хора, идващи от други държави с разпространение на Covid-19, и потвърдени случай на Covid-19 във втория случай. До 14 май в Закона за здравето дори нямаше дефиниция на карантина и изолация! Карантина и изолация се използваха като синоними.
След 14 май се създадоха по-ясни критерии, по-ясен ред за поставяне под карантина и изолация.
В хода на епидемичната обстановка възникват няколко групи въпроси. По какъв начин се извършва изследването на контактните лица? РЗИ би трябвало да потърси контактните лица при епидемиологичното проучване. Какво обаче се случва, ако контактното лице не бъде потърсено? С кого трябва да се свърже контактното лице и кой би трябвало да заплати изследването?
Кой, също така, би трябвало да заплати изследването на нуждаещи се от медицинска помощ болни, задължавани в някои болници да си направят задължителен PCR тест, който дори да заплатят на по-високи цени, за да бъдат хоспитализирани?
Какви технологични средства се използват в борбата срещу Covid-19? Какво от технологичния свят позволява на управляващите на една държава да следят по-активно какво се случва с гражданите и със заразата? Николай Шекеров, директор InsurTech в ScaleFocus, фирмата, която разработи Националната информационна система в помощ на борбата срещу Covid-19 чрез мобилно приложение, разясни в "Нашият ден":
"Това, от което властите се интересуват, е как най-бързо да се преодолее подобно бедствие и да се върнем най-бързо към нормалния живот.
В такива ситуации трябва да се вземат бързи, точни решения. А такива решения се вземат винаги на база на правилни данни. И тук идват технологиите, които позволяват на всеки гражданин да стане част от решението, като предоставя доброволно такива данни. На база на данни от стотици хиляди хора властите могат да вземат по-добри решения, което да доведе до по-бързо и по-ефикасно справяне с кризата."
Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..
Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията. Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg