Годината, в която българският турист стана важен

В икономически план държавите открай време се делят на изнасящи суровини (развиващи се) или продукти и технологии (развитите).

В туризма пък съществува деление между онези, които имат прекрасни, но неразработени дадености, и онези, които съумяват да влязат в "бизнеса с преживявания" и предлагат допълнителни услуги, превръщащи престоя на дадено място в активен и ползотворен отдих. 

Допълнителните услуги са онова мечтано win-win положение, което води до по-високи печалби за туроператорите и по-пълноценни преживявания за самите туристи.

Какво прави в това отношение България, която години наред се опитваше да бъде привлекателна за чуждия турист, а днес се изправи пред спешната необходимост да задържи българите в пределите си?

"България не е преставала да бъде атрактивна за българите, въпросът е коя България – отбелязва Димитър Попов, член на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенции.

Българският турист е изгубен за Черноморието и дори е излишно да обсъждаме в детайли очевидните предимства на Гърция. Най-просто казано, Гърция предлага днес това, което България предлагаше вчера – зелени, незастроени плажове, нелошо обслужване, спокойствие, тишина и автентика.

В днешната ситуация е очевидно, че хората ще заложат най-вече на кратките почивки, удължен уикенд и уикенд. 

В това отношение България е без конкуренция, въпросът е как се възползва от щедрите предимства на природното си разнообразие? А тъжният извод е, че не го прави и оставя потенциала си неизползван. 

Имаме прекрасни условия за пешеходен туризъм например. Това е най-масовият, най-достъпният вид активен отдих, същевременно най-пренебрегнатият туризъм.

Какво направихме с Витоша? Занемарихме я тотално, липса на транспорт, на възможност за преспиване, немаркирани маршрути, отсъстваща реклама.

Най-дългият планински маршрут в Европа е Ком – Емине над 500 км, но дори запалени европейски почитатели на този вид отдих, не знаят този факт. 

Рила и Пирин също предлагат чудесни възможности за високопланински преходи – пак неусвоени.

И за родните, и за чуждите туристи – и Среднопланинският пояс, и Източните Родопи, и Предбалканът са отличен избор. 

Защото днес се търси автентиченното преживяване – хората не искат да отсядат в хотели, а в къщи за гости, да ядат местни продукти, искат да опознаят местността, културата.

Нашите къщи за гости обаче се ограничават само до настаняването, докато в туризма се печели от предлагането на преживявания, програма, обиколки.

Има например чудесни възможности за веломаршрути, за конен туризъм, разполагаме с над двайсет конни бази, които се поддържат професионално и при това предлагат услугата си на цени едва ли не наполовина от тези в Европа. 

Рафтинг туризмът също е много популярен навън, но у нас се ограничава до еднодневен трип по Струма, а би могъл да се развива."

Чуйте в детайли какво каза Димитър Попов, член на УС на АБТТА.