Проектът на Анжела Минкова „Да направим същества с парчета от всемирната хармония“ е създаден по време на изолацията вследствие на разпространенията на новия коронавирус. Художничката провежда онлайн обучение и в кратки видеа споделя дългогодишния си опит в нестандартното правене на малки фигурки от естествени материали.
„От доста години в работата си като художник използвам част от моите пластични произведения – асамблажи, всякакви материали, които събирам от различни места. Те са от всякакво естество и материи - камъчета, миди, всякакви черупки, мъниста, кори, копчета, парчета теракота, клони, дантели, пера, стари бижута, парчета дърво, парчета счупени чинии, чаши и друга керамика, стъкълца, изгорели крушки, стари ключове, монети, пирони, капачки, кости, дъсчици, пружини, механизми от часовници, костилки от различни подове, метални елементи, части от кукли или играчки, картони и много и други на пръв поглед непотребни обекти на човешката и природна дейност.
В процеса на хрумването ми и работата ги съчетавам в неповторими асамблажи, като развихрям въображението си, вдъхвам живот и те го заживяват. Правила съм и изложби с подобни скулптурни обекти.“, споделя Анжела Минкова.
В заниманията се включват деца и възрастни, които с подбрани от тях материали създават своите малки фигурки.
По време на виртуалните срещи художничката показва целия процес и технологията на изработване на пластичните същества, които развихрят въображението на участниците и им помагат да се почувстват по-добре.
Вече има създадени и колективни произведения от членовете на цели семейства.
Предстои да бъде организирана виртуална изложба от всичките произведения на участниците.
Проектът „Да направим същества с парчета от всемирната хармония“ е подкрепен от програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
Видеоклиповете, с онлайн уроците на Анжела Минкова, може да гледате тук.
Световният ден на тангото, 11 декември, ще бъде отбелязан в България с концерт. Датата е избрана неслучайно. На нея са родени две от най-големите икони на танго музиката – легендарният певец Карлос Гардел и виртуозният цигулар Хулио Де Каро. В София честването на този ден започва преди 20 години и постепенно се превръща в значимо културно събитие,..
На 13 декември в Народния театър "Иван Вазов" е световната премиера на пиесата "Мрак на края на града" от младия босненски драматург Дарио Беванда. Пиесата се поставя на сцена за първи път, а режисьор е Катрин Медлер, артистичен директор на Театър "Оберхаузен". "Мрак на края на града" разказва историята на две жени – опитната чистачка Фикрета и..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В експозицията творби излагат двама от студентите му – Мими Добрева и Милко Божков. Тримата художници са обединени от изследователския си подход към жанра пейзаж. Цветовете варират от различни..
Самостоятелната изложба на кипърската художничка Йоула Хаджигеоргиу е със заглавие "Активни и реактивни сили". Куратор е Стратис Пантазис. Името на експозицията идва от главата "Активно и реактивно" от книгата "Ницше и философията", в която френският философ Жил Дельоз анализира твърдението на Фридрих Ницше, че цялата реалност на съществата е сила..
Шекспир е жена. Шекспир е много хора наведнъж. Шекспир е семейство – двойка аристократи. Версиите са десетки! Около гениалните винаги витаят въпроси, тайни, завист и нездраво любопитство, а най-гениалният Уилям Шекспир е неизменен обект на конспирации. Кой всъщност е автор на Шекспировите творби? Много хора подкрепят тезата, че Шекспир..
Какви са особеностите на пропагандните наративи, коментира във "Въпреки мрежата" доц. Милена Якимова , преподавателка в СУ "Св. Климент Охридски" и..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В..
Излезе "Черната книга на правителственото разхищение в България", която за пореден път разкрива примери за неефективно и непрозрачно изразходване на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg