Програма за развитие и популяризиране на черноморската кухня вече трета година разработва брандът Black Sea Cuisine, обяви за „Нашият ден“ един от вицепрезидентите му Желязко Атанасов. Потенциалната целева аудитория надвишава 500 милиона крайни потребители в световен мащаб. Работи се по създаването на обща база данни от ястия и продукти, типични за черноморското крайбрежие, която съдържа над 650 наименования от крайбрежната зона на България, Русия, Турция, Украйна, Грузия, Молдова и Румъния.
„Според анализите ни брандът трябва да включва не повече от 50 ястия и 25 регионални продукта“, казва Желязко Атанасов и уточнява, че изброените ще бъдат селектирани до края на 2020 година. Крайната цел е позиционирането им в топ 12-15 на най-разпознаваемите кухни до края на 2025 г.
Програмата се реализира от Международен изпълнителен трансбрегови комитет с представителства в България, Грузия, Русия, Турция и Украйна, създаден през 2018 г., в който участват имена от световния бизнес, туристическата индустрия, кулинарното изкуство, маркетинга и спорта.
Според Желязко Атанасов една от възможностите за развитие на черноморската туристическа индустрия и подкрепата за черноморската кухня е Международният клъстер „Black Sea Cuisine“, в който могат да участват компании от всички черноморски държави, както и споделящите философията и целите на проекта.
Защо експертите от Black Sea Cuisine разработват „Речник на термините“ и „Рецептурен справочник“? Кои от черноморските държави дават подкрепа на бранда и на правителствено ниво? – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
