Дигитализацията на образованието, предприета под натиска на обстоятелствата, показа, че училището може да се променя. Смяташе се, че подобна стъпка ще отнеме години, а се случи почти за едно денонощие. Сега е моментът за равносметка и за ясна стратегия какво трябва да е българското образование, за да е в крак с времето и да подготвя децата за бъдещето.
"Навлизането на технологиите не е целта, то е средство за постигане на качество в образованието" – изтъкна Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".
И той, и госпожа Надежда Николчева, директор на 31-во училище, както и всички страни в процеса – ученици, родители и експерти – оценяват полезната роля на технологиите, но са единодушни, че присъствието на учениците в клас е условието non plus ultra, без което училището е невъзможно.
Дигитализирането донесе ред позитиви: "Когато трябваше да присъстват, учениците се опитваха да избягат, в момента, в който достъпът до училище стана невъзможен, децата преоцениха присъствието си, ролята си и желанието да са в час" – изтъкна госпожа Николчева.
Дигитализирането на част от процеса би могло да реши въпроса с препълнените класни стаи, големите паралелки и многото деца, събрани на едно място. Също така повдига въпроса за остарялата и непродуктивна двусменна система на учене.
В тази връзка Надежда Николчева отправи конкретно конструктивно предложение: "Училищата да се разделят на основни и гимназии – това е вариантът да се реши проблемът с пренаселените училища, като се запази качеството на преподаване. Защото при вариант с механично съкращаване на паралелки на един учител ще му се наложи да преподава на 5-и, 6-и, 8-и и 9-и клас, което значително би намалило качеството на работата му, възможността за индивидуална работа с ученици и надграждане на компетентността му."
Принудителната необходимост училищата да останат празни подчерта и друга съществена роля на училището:
"Фиксирани върху резултатите, често пропускаме възпитателната роля на училището, а тя не е за подценяване" – каза Надежда Николчева.
"Обществото осъзнава все по-ясно нуждата от приемащо, утвърждаващо ценности училище – подчерта и Явор Джонев. Училището трябва да приема децата безусловно с обич и уважение, да утвърждава ценности като свобода и уважение, сътрудничество и солидарност.
Все по-ясно става, че училището е място за култивиране на универсални способности за качествени взаимоотношения и личностно развитие, за общуване и взаимодействие, за инициатива и планиране, за активно гражданство най-сетне, като това е съчетано с по-добро дисциплинарно учене.
Нужно е децата да се поставят в изследователска роля, да бъдат насърчавани да задават въпроси и да търсят отговорите – да изследват света, на базата на наученото да могат да го прилагат и преживяват в практиката.
Няма как да очакваме политическата система да се задейства и да промени образователната, ние гражданите трябва ясно да заявим какво образование искаме."
В края на анализа си Явор Джонев обърна внимание на друг наболял проблем, какъвто е насърчаването на състезателност, и ранното профилиране на децата, от което губят не само те, но и всички ние като общество.
Нужно ни е училище, основано на вярата, че всяко дете може. Всяко дете може да постигне над средното ниво."
Като потвърждение можем да приведем финландския опит, при който голямата промяна започва от заличаването на делението елитарни и нежелани училища и фокусиране върху това всяко едно училище да предлага качествено образование, без значение дали се намира в голям град или в провинцията, и с какви материални ресурси разполага.
Чуйте анализите на Надежда Николчева, директорка на 31-во СУЧЕМ, и Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".

Предлагам да потанцуваме. Ще го направим с помощта на две групи възрастни дами, които са изключително запалени по народните, както и по латино и балните танците. Всички те участват в проекта "Аз съм тук". "Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен" Той се случва в София по идея на хореографа Надежда..
Дипломатът от кариерата Венцислав Иванов и съпругата му – финландката Анита, зареждат ефира на "Семейно радио" с откровен разговор, изпълнен с десетки езици, държави, дипломатически мисии, семеен уют и житейска мъдрост. Анита започва със значението на "сису" във финския език и как се живее във Финландия, след което продължава с това как е..
Село Варвара се намира на около 70 км от областния град Бургас и на 8 км от общинския център град Царево. Разположено е на 500 метра от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна и е в обхвата на природен парк "Странджа". Според легендите гърците, населявали района на Ахтопол, наричали тракийските племена от..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стоянов , журналист във вестник "Капитал". 30 секунди за един текст в Комисията по енергетика "Наистина беше много светкавична енергийна комисия. Както и..
Измамите с недвижими имоти засягат най-ценния актив на човека – неговия дом (имот). Една от процедурите, които се използват неправомерно в подобни случаи, е обстоятелствената проверка. Макар по своята същност тя да е напълно законен способ за доказване на собственост, в ръцете на спекуланти може да се превърне в инструмент за лишаване на истинския..
Измамите с недвижими имоти засягат най-ценния актив на човека – неговия дом (имот). Една от процедурите, които се използват неправомерно в подобни случаи,..
В днешно време кибертормозът се превръща в една от най-сериозните заплахи за психичното здраве на децата и подрастващите. В рубриката "Темата на деня" на..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg