За реформите в здравеопазването и предизвикателствата. Успяхме ли и доколко да се справим с новото предизвикателство – Covid-19?
Бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова твърди, че в един начален период на епидемията от коронавирус сме успели да се справим, "даже се похвалихме, че сме първенци в Европа... Само че в последно време това, което наблюдаваме, е доста тревожно. Първо, след разхлабване на мерките у нас и около нас, нещата като че ли вече излизат извън контрол.
Най-неприятното е загубата на доверие от страна на обществото – най-вече в правителството, разбира се, и в Щаба, който изчезна от полезрението. Колебаем се от единия полюс на рестриктивни мерки към другия полюс на абсолютно безконтролно развитие на ситуацията.
Страхувам се, че с този темп на нарастване на броя на заболелите на здравната система не ѝ остава много време, за да се затрудни сериозно в предоставянето на медицинска помощ."
Същевременно посланията от Министерството на здравеопазването са, че здравната система е стабилна и ще издържи.
"Въпросът е колко ще издържи, като гледаме темпа на нарастване. В отделни региони диспропорциите са доста големи по отношение на дефицита на кадри. Най-вече в дефицита на анестезиолози, пък и не само. Ако смятаме, че лечението на тази специфична патология може да бъде поверено на всеки лекар – това е несериозно.
На всичкото отгоре виждаме, че мерките, които се предприемат – може би заради страха на правителството, може би желанието на правителството да се справи с протестите – то просто неглижира проблема с развитието на епидемията. Епидемията сериозно настъпва в целия свят. Дали е втора вълна, дали е продължение на първата вълна... настъпват мутации в самия вирус. Всички признават, че заразяването между хората става по-бързо. За мен нещата не са никак успокоителни. Страхувам се, че на ниво правителство проблемите се подценяват и въвеждането на определени мерки, може би, закъснява."
Повече политически ли са аспектите при управлението на Covid-19
"Категорично да. Няма никакво обяснение как на фона на създадения щаб се създаде и паралелна структура – Експертен медицински съвет. Какво пречеше всички специалисти да бъдат обединени в една структура и съответно решенията, които се вземат, да бъдат еднопосочни? За да не се създава объркване в обществото. Още повече, че е доста продължителен периодът, а не се знае и докога, в който хората ще бъдат поставени в необичайни условия на живот."
Д-р Мими Виткова определи увеличението на клиничните пътеки с 10% така:
"Българското здравеопазване боледува доста сериозно от дълги години. В зората на демокрацията обвиненията към системата, която беше дълбоко социална, бяха, че тя не е пазарно ориентирана и се смяташе, че пазарната ориентация на системата би помогнало да се подобрят грижите за болните, като се увеличат възнагражденията на медицинските специалисти. Това не се случи. Тази свръхпазарност на системата не води и в световен мащаб нито до подобряване на грижите, нито до справяне със социално значимите заболявания, нито пък са доволни всички медицински специалисти. Това доведе до концентрация на болнична помощ и на медицински специалисти в няколко града на страната. Цели райони са в тежък дефицит.
Диспропорциите в здравната система – относно структури, организация на дейност и кадри – са толкова вопиющи, че е трудно да разберем докъде ще стигнат нещата. Изглежда като че системата е оставена на автопилот. Контролът върху нея е никакъв. Всяко здравно заведение, изхождайки от статуса си на търговски субект, си изработва свои правила, въвежда свои такси..."
Според д-р Виткова, ако нещата продължат така, системата тежко ще катастрофира.
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
Днес отбелязваме Международния ден на грамотността. Той е създаден от ЮНЕСКО през 1966 година по препоръка на Световната конференция на министрите на образованието за изкореняване на неграмотността, проведена в Техеран. Целта е да се напомня за значението на грамотността в живота на хората и обществото. Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира,..
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където,..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg