"Протестите стартират от морето или планината – на тези две места ние проверяваме готовността си да бъдем граждани. Там държавата изпитва границите на нашата търпимост, каза туристическия експерт, юрист и основател на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов в разговор в "Нашият ден" за вредите, които масовият, неконтролиран туризъм нанася на природата.
Рилските езера не бива да се превръщат в паметик на загинала екосистема.
Рилски езера са уникална и много крехка екосистема, тя се възстановява много по-трудно – тя не може да понесе масов туристически поток, това не са Бъндеришките езера, не е язовир Беглика.
Проблемът идва от лесния достъп на твърде много хора дотам.
Лифтът, построен там, не е законен, той не плаща екологична такса, посочи Попйорданов. Той е монополист, не внася нищо за опазване на паметника, от който черпи пари. (Собственост е на фирмата „Рила спорт“, която пък сега е собственост на четири офшорни компании.)
Има вариант лифтът да остане, но таксата да е висока, за да представлява своеобразна екотакса, която да отива за поддръжка, за рейнджъри, за контрол.
Нужна е, разбира се, и цялостна стратегия, система от правила, които да са ясни и да са за всички. А за да ги има, трябва да се упражнява контрол.
Само че от десет години има политика да се отслабва Националната служба по опазване на природната среда, отслабва се горската служба. Рейнджърите са малко, те са лошо платени, зле екипирани и нямат никакви възможност да наложат санкции.
Има нужда от експертен дебат – и той да не е поредната консултация с обществените организации – и после за пореден път да стане "нека си говорят, пък ние ще си направим каквото сме си наумили".
Спасихме Пирин с протести, Рилските езера трябва да пазим с контрол", каза Любомир Попйорданов.
Чуйте целия разговор.
"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и съобразяването с мнозинството. Участието в инициативата става чрез включването в интерактивна симулативна игра,..
Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..
Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg