Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Кариерата ѝ започва с участие в самодейния театър, където играят баща ѝ и негови приятели. 7-годишна е, когато играе момче – син на партизанин. Във ВИТИЗ я приемат през 1963 г. Тогава тя става част от имената, дали облика на българското съвременно кино и театър. За голямата си любов – Георги Божилов Слона – се омъжва малко преди да завърши театралната академия.
Разпределена е в Добрич, Слона заминава с нея. После заминават за Пловдив и се смесват с местната бохема. Катя се снима гола в "Козият рог". С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи. Преди филма вече е снимала епизодични роли в "Понеделник сетрин", "Отклонение", "Скорпион срещу Дъга" и "Краят на песента" (по сценарий на Николай Хайтов). Именно Хайтов настоява Катя да изпълни ролята на Мария в "Козият рог", създаден по неговите "Диви разкази". Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и "Фемина" в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.
"Аз много бавно и трудно навлизам в ролята, трудно я опипвам отвсякъде, докато стане моя. И след това много трудно излизам, след това ми е много мъчно. Така че мога да кажа, че никъде не съм играла дежурно." – казва актрисата.
Следват филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са "Бялата одисея" (1973), "Голямата победа" (1973), "Мъже без работа" (1973), "Нона" (1973), "Спомен" (1974) "Иван Кондарев" (1974), тв сериала "На живот и смърт" (1974, "Вилна зона" (1975), "Катина" (1976), "Вината" (1976), "Лъжовни истории" (1977), "Матриархат" (1977) и др.
Вторият ѝ съпруг режисьорът Иван Росенов си спомня за нея: "Не приемаше халтури и никога не участва в скечове от естадата и развлекателното шоу." Двамата са заедно от 1979 г. Време за активната творческа работа на Катя Паскалева. Филмите "Слънчев удар" (1977), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всички и никой" (1978), "Бумеранг" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Елегия" (1982), "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983).
За нея журналистът Георги Тошев пише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“
В звуковия файл можете да чуете гласа на актрисата от Златния фонд на БНР.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg