Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къщата на великаните

Снимка: Валя Попова

В рубриката "Моята история" на предаването "Семейно радио" гостува Валя Попова - наш колега от Националното радио, социолог и човек, пристрастен към всичко, свързано с изкуство и култура.  Поводът за срещата ѝ с водещата Ирина Вълчанова е личността на една от най-значимите фигури в българската култура от края на 19-ти век и началото на  20-ти век – тази на д-р Кръстьо Кръстев. Валя е човек, който обича града си и никога не пропуска възможност да се разходи и из някои тиха уличка с богата история.

И ние задочно тръгваме с нея на една от нейните разходки, за да се озовем пред "Къщата на великаните". Зад това приказно име се крие дом, в който са се събирали четирима великани на културната мисъл  -  д-р Кръстьо Кръстев, Петко Ю.Тодоров и поетите Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Вероятно повече от вас вече се досещат, че това са членовете на емблематичния за българската литература кръг "Мисъл". Това всъщност е домът на самия д-р Кръстев, издавал списание "Мисъл" в периода 1892 - 1907 г. Къщата се намира на улица "Хан Аспарух" в отсечката между ул. "Георги Раковски" и ул. "6-ти септември". В нея са се събирали членовете на кръга "Мисъл", а при хубаво време са сядали под дряново дърво в двора. Смята се, че именно под този дрян Яворов е получил своя псевдоним. Запазен е и кабинетът на д-р Кръстев.

В разговора на Ирина Вълчанова с Валя Попова ще научите още за делото на първия професионален български литературен критик и успешния му опит да приближи българската литература до водещите по онова време европейски естетически и художествените критерии.  Доктор Кръстев полага и големи усилия да извиси българския литературен вкус, като в същото време е бил човек със силна гражданска позиция и непримирим дух, който често пъти му е печелил и врагове. Кръстев е бил един от най-големите противници на включването на България на страната на Германия в Първата световна война. Изготвя списък с 80 български интелектуалци, които да бъдат изтеглени от предната линия на фронта по време на войната, защото, по думите му, те биха били по-полезни за развитието на българската култура и дух. Писмото стига до тогавашния военен министър и искането е уважено.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05