За азбуката и напразните усилия на политическото безсилие

След като решихме всички належащи проблеми в икономиката, транспорта, здравеопазването, образованието, културата и т.н., дойде ред да помислим и за наименованието на празника 24 май в Кодекса на труда. Става дума за приетата на първо четене в парламента промяна във формулировката – от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Така обществото ни осъмна с нова дилема – нашата азбука българска ли е или славянска, и кое от двете твърдения наистина „омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура“. Несъстоятелността на исканата промяна прозира още в мотивите за нея и два от институтите на БАН реагираха със становища още през лятото. Това очевидно не разубеди народните представители да я подкрепят с гласовете си. Логично последва нова вълна от несъгласие и възражения, подкрепени със сериозни научни доводи. 

Водени от убеждението, че не политическата конюнктура, а дълбокото познаване на историята и езика и способността отделните факти да се разглеждат в контекста на времето и анализират без пристрастията на деня, в предаването „За думите“ даваме трибуна на научните гледища за характера и наименованието на нашата писменост. Започваме с мнението на проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.

„Виждам, че защитниците на тази мотивация са убедени, че тя е правилно патриотична, но тя, от друга страна, нека не забравяме, че ще отреже исторически корени и широко разпрострели се клони.“… „Мисля, че няма да пострадат авторитетът или името на поколения, на стотици поколения българи с тази памет, ако не се самоограничим с някаква собствена самодостатъчност.“ … „Не е само това, че в ранната и в последвалата история грамотност или духовност е била учена или образована на този език (старобългарския книжовен език), но по-късно този език в своето развитие в зависимост от това с какво още е натоварен, той става и език на административното обслужване, той става език не само на каноничната книжнина, но и на творчеството, на хоризонтите на духовния мир.“ …

„Това, което е градено, и признанието за приноса на средновековната българска държавност, на българската църковна политика за оцеляване и разгръщане на славянската писменост, се среща в множество писмени доказателства и през Средновековието, и през Възраждането. Такова едно стеснено схващане, че да, тя е българска и за това си има празникът това име 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – това ще съсипе граденото от поколения столетия наред за авторитета на българската култура, на българския принос в световната културна съкровищница.“