След като решихме всички належащи проблеми в икономиката, транспорта, здравеопазването, образованието, културата и т.н., дойде ред да помислим и за наименованието на празника 24 май в Кодекса на труда. Става дума за приетата на първо четене в парламента промяна във формулировката – от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Така обществото ни осъмна с нова дилема – нашата азбука българска ли е или славянска, и кое от двете твърдения наистина „омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура“. Несъстоятелността на исканата промяна прозира още в мотивите за нея и два от институтите на БАН реагираха със становища още през лятото. Това очевидно не разубеди народните представители да я подкрепят с гласовете си. Логично последва нова вълна от несъгласие и възражения, подкрепени със сериозни научни доводи.
Водени от убеждението, че не политическата конюнктура, а дълбокото познаване на историята и езика и способността отделните факти да се разглеждат в контекста на времето и анализират без пристрастията на деня, в предаването „За думите“ даваме трибуна на научните гледища за характера и наименованието на нашата писменост. Започваме с мнението на проф. Ценка Иванова, декан на Филологическия факултет на Великотърновския университет.
„Виждам, че защитниците на тази мотивация са убедени, че тя е правилно патриотична, но тя, от друга страна, нека не забравяме, че ще отреже исторически корени и широко разпрострели се клони.“… „Мисля, че няма да пострадат авторитетът или името на поколения, на стотици поколения българи с тази памет, ако не се самоограничим с някаква собствена самодостатъчност.“ … „Не е само това, че в ранната и в последвалата история грамотност или духовност е била учена или образована на този език (старобългарския книжовен език), но по-късно този език в своето развитие в зависимост от това с какво още е натоварен, той става и език на административното обслужване, той става език не само на каноничната книжнина, но и на творчеството, на хоризонтите на духовния мир.“ …
„Това, което е градено, и признанието за приноса на средновековната българска държавност, на българската църковна политика за оцеляване и разгръщане на славянската писменост, се среща в множество писмени доказателства и през Средновековието, и през Възраждането. Такова едно стеснено схващане, че да, тя е българска и за това си има празникът това име 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – това ще съсипе граденото от поколения столетия наред за авторитета на българската култура, на българския принос в световната културна съкровищница.“
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
