„Малкият свят, големият свят“ е новата книга с поезия на Надежда Радулова. Но макар да има единство и общност с предишните ѝ стихосбирки, тя като че ли опитва да се променя. Като че има съзнателен и подсъзнателен стремеж към това.
"Имам едно суеверие – във всяка следваща книга слагам по едно стихотворение от предишна – сякаш да се уверя, че продължавам да съм аз в това писане, като поетика. Докато в различни мои житейски етапи съм променяла рязко средата, собственото си положение, нагласата към света, сменяла съм страните и езиците, като че ли в поезията се опитвам да запазя една тънка нишка, която да ме сглобява мен самата.
Самото писане за мен е било винаги опит да премина някакви граници и да видя някакви нови неща – не само за себе си, а и за другите, за света изобщо. Извън целите на литературата. Т.е. писането, като свой личен инструмент за вървене напред, за живеене и изобщо за понасяне на света. Ако не пробвах различни нови сетива, ако не се опитвах да видя отвъд това, което си представям че съм, отвъд собствената ми фантазия за себе си, щеше да ми е много тежко... Трудно можеш да промениш живота си до степен, до която понякога ти се иска, но с писането това става" – казва поетесата.
В "Артефир" Радулова представи последната си стихосбирка „Малкият свят, големият свят“.
Надежда Радулова е поет, преводач на поезия и проза от английски, редактор, и преподавател. Автор е на осем стихосбирки.
Родена е през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Академичните ѝ интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies). Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската ѝ дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Автор е на стихосбирките "Онемяло име" (1997), "Алби" (2000), "Памук, стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура "алтера". Надежда Радулова е носител на голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009). Сред преведените от нея автори са Марина Левицка, Филип Рот, Сам Савидж, Джон М. Кутси, Джийн Рис, Линда Грегърсън и др.
Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..
Днес в Художествената галерия на Историческия музей в Балчик от 17:30 часа се открива изложбата ''Пресечни точки''. Тя може да бъде разгледана до 27 юни 2025 г. С авторите ѝ – художниците Юлиана Текова, Мими Добрева и Гълъб Гълъбов – разговаря редакторът Ани Маринова. Защо са избрали Балчик и какво е общото между тримата автори чуйте в звуковия..
"Текст и изображение" е издание, което съдържа доклади от интердисциплинарна конференция, организирана от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" през 2023 година. Годината е избрана неслучайно, защото тя е знакова за НАТФИЗ. През нея се отбеляза 75 години от създаването на Академията и 70 години от основаването..
Бафомет е символът на двойствеността и просветлението. Името му се появява за първи път по време на процесите срещу рицарите тамплиери в началото на XIV век, където се твърди, че тамплиерите се покланят именно на този идол. Ени гматичната фигура, обвита в мистерия и противоречия, пленява въображението на мнозина през цялата история. Съвременното..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството. Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg