„Малкият свят, големият свят“ е новата книга с поезия на Надежда Радулова. Но макар да има единство и общност с предишните ѝ стихосбирки, тя като че ли опитва да се променя. Като че има съзнателен и подсъзнателен стремеж към това.
"Имам едно суеверие – във всяка следваща книга слагам по едно стихотворение от предишна – сякаш да се уверя, че продължавам да съм аз в това писане, като поетика. Докато в различни мои житейски етапи съм променяла рязко средата, собственото си положение, нагласата към света, сменяла съм страните и езиците, като че ли в поезията се опитвам да запазя една тънка нишка, която да ме сглобява мен самата.
Самото писане за мен е било винаги опит да премина някакви граници и да видя някакви нови неща – не само за себе си, а и за другите, за света изобщо. Извън целите на литературата. Т.е. писането, като свой личен инструмент за вървене напред, за живеене и изобщо за понасяне на света. Ако не пробвах различни нови сетива, ако не се опитвах да видя отвъд това, което си представям че съм, отвъд собствената ми фантазия за себе си, щеше да ми е много тежко... Трудно можеш да промениш живота си до степен, до която понякога ти се иска, но с писането това става" – казва поетесата.
В "Артефир" Радулова представи последната си стихосбирка „Малкият свят, големият свят“.
Надежда Радулова е поет, преводач на поезия и проза от английски, редактор, и преподавател. Автор е на осем стихосбирки.
Родена е през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Академичните ѝ интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies). Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската ѝ дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Автор е на стихосбирките "Онемяло име" (1997), "Алби" (2000), "Памук, стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура "алтера". Надежда Радулова е носител на голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009). Сред преведените от нея автори са Марина Левицка, Филип Рот, Сам Савидж, Джон М. Кутси, Джийн Рис, Линда Грегърсън и др.
Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg