Бедността е бреме за всеки, същевременно не е тайна, че бедност е в женски род и че вероятността жена да изпадне в бедност или да работи за нищожно заплащане е много по-голяма. Жените също така се грижат за семейство и близки и извършват повече неплатен труд, за разлика от мъжете.
Подложената на системна разруха социална система в страната означава, че огромната част от грижата за деца, болни и възрастни ляга върху семейството – труд, който заедно с домакинската работа се извършва предимно от жени. Патриархалните роли в дома отреждат именно на жените да се справят с директните последици от Covid-19 – много от тях бяха принудени да напуснат работата си, за да се грижат за деца или болни роднини, докато ограничителните мерки доведоха до драстичен скок на домашното насилие.
Жените от България и Източна Европа изнасят на гърба си грижовния и домашния труд не само тук, но и на Запад, където емигрирали работнички работят без трудов договор и без трудова и социална защита. Там те са изложени както на несигурност, породена от техния мигрантски работнически статус, така и на постоянни расистки и сексистки атаки. Пандемията остави част от тях без работа, а други затвори в чужди държави, често пъти без средства и сигурност.
Така здравната и икономическата криза се преплетоха с вече съществуващите структури на насилие, породени от бедността, патриархалното общество и расизма. На този фон различни групи работнички се обединяват и се изправят в името на правата си. Чрез борбите си те успяват не само да изобличат настоящата система, обричаща ги на страдание и мизерия, но и да начертаят нови смели планове на развитие на нашето общество.
Тези битки бяха тема на разговора на уебинара "Женски труд: кризи и мобилизации в България по време на Ковид19", организиран съвместно от Левфем, Transnational Social Strike и Фондация "Фридрих Еберт" България.
"Женският труд е най-силно подложният на структурно насилие труд", каза за "Нашият ден" една от участничките в дискусията Мария Иванчева от Левфем.
Ваня Григорова разказа, че в дискусията е участвала медицинска сестра, която е напуснала болница поради лошите условия на работа и неосигурени предпазни средства.
"Проблемът обаче не се адресира на управленско ниво, каза Григорова и подчерта необходимостта от съпротива, от обединяване на усилията на самите работници с цел осигураване на по-добри условия на труд и заплащане."
В рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с Йордан Атанасов – основател на FungiMonkeys , стартъп за отглеждане на гъби за добавки. Гостът в "Нашият ден" има дългогодишен опит в сферата на стартъп инициативите. През 2015 година основава една от първите консултантски агенции за развиване на български стартъп проекти...
На 2 юни – Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – Враца отново ще се превърне в сърцето на родолюбивите чествания, съхранили традицията и паметта на поколенията. Градът посреща стотици гости и хиляди поклонници, които ще изкачат връх Околчица, за да се преклонят пред героизма на Ботев и четата му...
Доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК, и Младен Стефанов, заместник-директор на 152-ро училище "Христо Ботев", коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Фестивала на училищните медии, който бе организиран и проведен във ФЖМК. Доц. Жана Попова : "Оказва се, че има над 50 училища в страната, които правят училищни медии . Моето..
На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg