Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

150 години от рождението на Иван Бунин

Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933). Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 г. и се установява във Франция.

„За първи път от учредяването на Нобеловата награда вие я присъдихте на изгнаник. Че кой съм аз? Изгнаник, който се радва на гостоприемството на Франция, за което аз също завинаги ще остана благодарен. Господа членове на Академията, позволете ми, оставяйки настрана мен и моите творби, да ви кажа колко красив е самият ви жест. В света трябва да има области на пълна независимост. Несъмнено около тази маса има представители на всякакви мнения, всякакви философски и религиозни вярвания. Но има нещо непоклатимо, което ни обединява всички: свобода на мисълта и съвестта, на което дължим цивилизацията. За писателя тази свобода е особено необходима – за него това е догма, аксиома. "

От речта на Бунин на церемонията по награждаването на Нобелова награда

След Октомврийската революция (1917) Бунин емигрира във Франция, където се включва в интелектуалния и обществения живот на руската емиграция.

Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909–1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през ХХ век.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Вълчева (Тарика) и Захари Бахаров (Али) във филма

"Творческа Европа – МЕДИА" и филмите, които подкрепя

Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза"  са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА".  Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар"  на Лили Кос и " Срамота"  на Ивет..

публикувано на 19.09.25 в 15:39

Като англичаните ли сме?

В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..

публикувано на 19.09.25 в 15:15
За първи път EWA BG ще връчи награда за

Изгряващите женски гласове в българското кино и творческата смелост на режисьорите

43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..

публикувано на 19.09.25 в 14:57
Мартина Апостолова

Мартина Апостолова: Киното може да бъде протест, революция, смисъл

Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..

публикувано на 19.09.25 в 14:49

"100 килима от Котленско" под открито небе

Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..

публикувано на 19.09.25 в 13:00