Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933). Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 г. и се установява във Франция.
„За първи път от учредяването на Нобеловата награда вие я присъдихте на изгнаник. Че кой съм аз? Изгнаник, който се радва на гостоприемството на Франция, за което аз също завинаги ще остана благодарен. Господа членове на Академията, позволете ми, оставяйки настрана мен и моите творби, да ви кажа колко красив е самият ви жест. В света трябва да има области на пълна независимост. Несъмнено около тази маса има представители на всякакви мнения, всякакви философски и религиозни вярвания. Но има нещо непоклатимо, което ни обединява всички: свобода на мисълта и съвестта, на което дължим цивилизацията. За писателя тази свобода е особено необходима – за него това е догма, аксиома. "
От речта на Бунин на церемонията по награждаването на Нобелова награда
След Октомврийската революция (1917) Бунин емигрира във Франция, където се включва в интелектуалния и обществения живот на руската емиграция.
Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909–1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през ХХ век.
На 14 ноември е премиерата на "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс на Театър "София". Спектакъла се играе на сцената на Театър "Сълза и смях". Постановката е на Стайко Мурджев, Сценографията на Никола Налбантов, а музиката е дело на Петър Дундаков. Пиесата "Котка върху горещ ламаринен покрив" е съставена от три части –..
"Нещо като Венецианско биенале в Казанлък" – така определи представянето на проекта "Глад" директорът на Градската художествената галерия Пламен Петров. И има много сериозни основания за това. Проектът е разгърнат в над 20 места из града – музеи, заведения, магазини, публични пространства. Сред участниците в него са международно известни..
Чувате ли тълпата? Вълнението е огромно, защото този петък, 15 ноември, Колизеят отново отваря врати, този път за "Гладиатор II". Филмът предлага впечатляващ размах на действието и безкомпромисна визия на Ридли Скот. Зрителите ще станат свидетели на жажда за власт, сила и чест, прах, пот, кръв и стомана, режеща плът и кости. В главната..
"Да откраднеш огън" e най-новата изложба на Калин Балев, подредена в музейна галерия "Анел" до 25 ноември. Събитието е подчертано от уникална концепция, вдъхновена от древногръцкия мит за Прометей, който открадва божествения огън и го предоставя на човечеството. Този мит не само че поставя в центъра на вниманието темата за жертвата в името на..
Изложбата "Лица" на Дона Стоянова, подредена в зала "София" на Столична библиотека, представя 11 скулптурни произведения, фигури в папиемаше и колажи, някои от които авторката е работила повече от три години. Повечето от творбите са създадени по време на пандемията. В този труден период се раждат "лицата" на Дона. Ето какво казва за тях: "Може би,..
Хората в община Сливница търсят начини да върнат автобусното обслужване до населените си места. В "Нашият ден" чуваме разказа на жителка на с...
Има подобна максима сред лекарите, която е силно подкрепена от гастроентеролозите. Именно специалистът в тази област д-р Иван Лютаков представи в поредния..
Филм за самотата и за това как хората се справят с нея дори когато не са физически сами. Филм за търсенето на близост, за появата на любовта и нейното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg