Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие, а след това докторантура по медицина в Женевския университет. Там става асистент на професора по бактериология Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия инстетут по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в България. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години. През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата епидемия от холера. Награден е с орден За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
В периода 1922–1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица Провадия, Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Почива на 27 октомври 1945 г. в София.
В центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
Как се опазва бактерията на киселото мляко, има ли сега по-голям интерес за закупуване от чужди фирми на ноу-хау, технологии и закваски на българско кисело мляко? Как се съхранява и поддържа "Лактобацилус булгарикус"?
Проф. д-р Жечко Димитров – ръководител на Лаборатория към Центъра за научноизследователска и развойна дейност на държавното дружество, което съхранява и търгува с "Лактобацилус булгарикус", разказа в "Нашият ден":
"Опитваме се да продължаваме делото на д-р Стамен Григоров. В нашия научен център за изследване на млечнокиселите бактерии функционират 7 лаборатории с различна насоченост на изследванията. Една от тези лаборатории представлява нашата колекция от микроорганизми, в която се съхраняват над 1700 различни щама млечнокисели бактерии, принадлежащи на различни бактериални видове. Най-много са щамовете, принадлежащи на бактериалния вид "Лактобацилус булгарикус" – около 800 различни щама."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Професор Десислава Бошнакова, преподавател в Нов български университет, журналистът Георги Караманев, създател на сайта "Дигитални истории" и финансистът и автор на детската поредица "Финансова грамотност за деца с Пеги и Мози" са част от участниците в дискусията, организирана от "TEDxSofia" на тема "Ако имах едно училище" "Всеки от нас е..
На 11 ноември тази година се проведе значимо събитие за българската предприемаческа екосистема – първото издание на “Hall of Fame – Зала на славата на българските предприемачи”, организирано от BESCO. Събитието имаше за цел да отличи изключителен представител на предприемаческата общност, който с успехите си и приноса си е допринесъл за развитието на..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на българите, защото именно тогава Георги Господинов спечели наградата с романа си "Времеубежище". Това бе момент на истинска национална гордост и радост. Днес писателят ще получи и друго значимо..
Все по-актуална става темата за бъдещето на държавния ТЕЦ "Марица-Изток 2" и бъдещето на прилежащите към комплекса въглищни мини. Какво представлява европейската зелена сделка за миньорските общности и каква е съдбата на въглищната електроенергия у нас – тази дискусия повдига изложбата на бразилския фотожурналист Тука Виейра, която е част от..
В рубриката "Епизоди от живота" този път насочваме поглед към вдъхновяващото събитие в кюстендилското село Смоличано – четвъртото издание на младежкия художествен пленер "Есенен вятър", организиран от Народно читалище "Пробуждане" 2020 г. Събитието ще бъде отбелязано със специална изложба, която ще бъде открита на 15 ноември в културния център..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg