Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие, а след това докторантура по медицина в Женевския университет. Там става асистент на професора по бактериология Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия инстетут по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в България. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години. През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата епидемия от холера. Награден е с орден За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
В периода 1922–1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица Провадия, Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Почива на 27 октомври 1945 г. в София.
В центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
Как се опазва бактерията на киселото мляко, има ли сега по-голям интерес за закупуване от чужди фирми на ноу-хау, технологии и закваски на българско кисело мляко? Как се съхранява и поддържа "Лактобацилус булгарикус"?
Проф. д-р Жечко Димитров – ръководител на Лаборатория към Центъра за научноизследователска и развойна дейност на държавното дружество, което съхранява и търгува с "Лактобацилус булгарикус", разказа в "Нашият ден":
"Опитваме се да продължаваме делото на д-р Стамен Григоров. В нашия научен център за изследване на млечнокиселите бактерии функционират 7 лаборатории с различна насоченост на изследванията. Една от тези лаборатории представлява нашата колекция от микроорганизми, в която се съхраняват над 1700 различни щама млечнокисели бактерии, принадлежащи на различни бактериални видове. Най-много са щамовете, принадлежащи на бактериалния вид "Лактобацилус булгарикус" – около 800 различни щама."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви, че няма да вземе предвид гражданските възражения срещу Наредбата за свободно къмпингуване. За морето, къмпингите и регулациите на 2025 година разговаряме в "Нашият ден" с Люба Батембергска от гражданската инициатива "Да спасим Карадере". Наредбата се основава на Закона за..
Днес отбелязваме Световния ден на борбата за забрана на ядреното оръжие. Навършват се 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939–1945), при която загиват близо 220 000 души, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. На 6 август 1955 г. в Хирошима е проведена и първата Международна..
Днес в 18:30 ч. в центъра на Сливен ще се проведе концерт с кауза – защита на целостта на природен парк "Сините камъни". Инициативата обединява усилията на граждани, неправителствени организации, поети и музиканти, които искат да издигнат глас в подкрепа на опазването на уникалната природна среда. Поводът за организирания концерт е решение на..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето заради тази неволя на нейни приятели и познати Стела Балджиева от Пловдив решава да създаде "Rent-a-Баба" . Целта на проекта е да свърже самотни възрастни хора с достатъчно свободно време и любов..
Старокатолицизмът е християнско движение, което възниква през 19-ти век в резултат на разногласия с Римокатолическата църква относно догмата за непогрешимостта на папата и други въпроси. Старокатолиците се отделят от Римската католическа църква след Първия ватикански събор от 1869-1870 г., който утвърждава догмата за папската непогрешимост, когато..
Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са..
На девети август в единствената ъндърграунд галерия в град Шабла, "Мазето на Баба Васа" ще бъде открита "Столове и валута". Автори са двама артисти..
Човешките емоции, дълбоките връзки и смисълът отвъд забързаното настояще са в сърцевината и на тазгодишното 33-то издание на Международния филмов фестивал..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg