Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров.
"Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението е за всички и че се стремим към него.
За да бъдем просветени обаче, трябва да сме готови да се откажем от готовите истини и предпоставените тези, а това не е комфортно. От тази гледна точка будителството поставя въпроса: искаме ли да бъдем събудени и готови ли сме да се откажем от удобството, който полусънното състояние носи?
Дали граничното време, в което се намираме, ще ни отвори очите и ще се откажем от утехата на лесното съществуване?"
Тодоров цитира книгата на Петер Слотердайк "Критика на циничния разум", в която немският философ твърди, че живеем в епоха на просветено фалшиво съзнание.
"Просвещението, събуждането означава да се конфронираш с реалността, то е личен екзистенциален акт. Не може да си просветен и това да не преобърне твоя живот и твоите убеждения.
Ние идеализираме будителите, превръщаме ги в икони, но на практика те никога не са били желани. Те винаги са носителите на неприятни вести. Трябва да внимаваме в идеализирането им, при положение че предпочитаме фалша. Маргинализирането на хуманитарното познание е част от този фалш, както и набеждаването на фалшиви герои, които са по-скоро интериорни дизайнери на лесното живеене."
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
