Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анатомията – наука, която умее да изненадва

Снимка: iztok-zapad.eu

От вглеждането в трупа на убитите животни, първите жертвоприношения и балсамирането на трупове в древни времена до днешните дисекции и доброволното даряване на човешкото тяло с научна цел, анатомията е изминала труден път, осмислян от много жертвоготовни хора, превърнали в своя кауза изучаването на човешката анатомия. Сред тях са не само забележителни учени, с които свързваме създаването на тази наука, без която въобще не бихме могли да си представим съвременната медицина, но и гении на четката и перото като Леонардо да Винчи и Франсоа Рабле. Както и мнозина други – незаслужено забравени в полумрака на историята, останала доста дълго „страстно влюбена“ в клишето „Гален-Авицена-Везалий“.

Каква цена се е налагало да плащат за своята изследователска дързост тези хора? С какви славни и сенчести страни е белязана въпросната история? Как са изглеждали първите анатомични театри и анатомични музеи и пред какви предизвикателства е изправена съвременната макроскопска и клинична анатомия не само като наука, но и като учебен предмет?

От разговора с хирурга, д-р Драгомир Дарданов, един от авторите на книгата „Анатомията и анатомите през вековете“ (заедно с колежката си д-р Нана Нарлиева), узнаваме отговорите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10