Да подкрепяме производителя, а не стоката

Като дискриминационни определи Европейската комисия мерките, въведени от българските власти след началото на пандемията от коронаврус, задължавайки търговците на дребно да предлагат български хранителни продукти. ЕК поиска България да премахне това задължение.

Повод за негодувание ли е това, или ситуацията има и друг прочит?

"Още през май, когато тези мерки се приеха, те бяха спорни, но всъщност проблемът е другаде – каза Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители”.

Коя стока наричаме национална? 

Вече е доста трудно да се каже кой продукт е български? Повечето продукти в момента са композитни. Вземете един салам – той може да е направен от 100% аржентинско месо, а само да е пакетиран у нас, и предлаган като "български". Грешен е подходът да проправяме път на стоката, по-верният подход и легитимен в ЕС е да се защитават производителите.

Път на производителя, а не на стоката

Грешен е подходът, при който насърчаваме стоката, а не производителите. Политиката на субсидиите е проблематична. Те се разпределят така, че облагодетелства едни сектори за сметка на други.

Мотивацията в цели отрасли спада, особено в животновъдството. В последните години се субсидира зърнопроизводството, за сметка на зеленчукопроизводството и разбира се, пазарът предпочита внос на зеленчуци, поизведени от други държави с по-добро разпределение на субсидиите.

Субсидиите се раздават така, че фаворизират определени производства и действат дестимулиращо на други.

Проблемът идва преди канала за продажба, той не е толкова лош, стига да има какво се предлага, т.е. да е произведено.

Фермерските празари все още са добрият начин производител и потребител да се срещнат и би трябвало да се работи в тази посока", каза още Богомил Николов.