Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Боян Дуранкев:

Няма как уж да се борим с коронакризата и уж да подкрепяме икономиката

Проф. Боян Дуранкев
Снимка: БГНЕС

Три парламентарни комисии одобриха проектобюджета за следващата година, който предвижда дефицит от 4 млрд. и 900 млн. лева и възможност за теглене на още 4 млрд. лева.

Това ли четем в проектобюджета за догодина?

"Първо, естествено че ще го одобрят и трите комисии, защото е спуснато от Министерския съвет, а Министерският съвет всички се досещаме от #кой слуша. Имаме и един апендикс, наречен "Парламент". Всъщност управлението в момента е в Министерски съвет и в кормилото на вожда", каза икономистът и университетски преподавател проф. Боян Дуранкев.

"Няма как да не го одобрят, въпреки че във вчерашните прогнози доста икономисти предупредихме, че този бюджет е натоварен с прекалено оптимистични очаквания, предвид икономическия спад, който отива към 6% и въпреки всички прогнози на МВФ, Световната банка, ЕК и разбира се, БНБ. Няма какво да му се радваме на този бюджет, докато в другите страни продължава да се повтаря затваряне на икономиката. В държавите, които се справиха с коронакризата като Тайван, Австралия, Нова Зеландия, Китай – мерките бяха драстични, но за кратко време месец – месец и половина, и после отвориха икономиките. Докато ние стоим на два стола и уж се борим с кризата, същевременно уж подкрепяме икономиката."

Тези две "уж" не водят до добри резултати.

"И най-неприятното е, че както и да го гледаме, дългът към 2023 г., дългът ще отиде към 16 милиарда долара при 2 милиона по-малко население, което ще ги плаща, това е безпрецедентно.

Коренът на проблема не е дали ще затворим барове и ресторанти или училища – а седенето на два стола, при което се пада и от двата.

Това, което ще се вкарва за обсъждане и ще се приема в парламента, само на хартия е сияйно и розово, но е ипотекиране на бъдещето на деца и внуци.

Нито сме преборили коронавируса – много сме далече. Нито можем да разчитаме на икономиката като структура да издържи и да ни изведе."

Тежки проблеми има и отвъд Океана. Най-неприятното е, че ЕС с тези 12 милиарда, които смята да налее, ако те бъдат приети, няма да запуши пробойните в нашия бюджет.

Изглежда 31 години сред прехода отново сме на сериозен кръстопът и никакви заклинания няма да помогнат."

Българската народна банка предупреди, че има риск от покачване на преките данъци за хората и фирмите.

"Един мъдър държавник би гледал по-надалече, за съжаление такъв няма. Разчиташе се, че плоският данък и ниските данъци решават нещата, и най-вече косвеният ДДС, който се плащат от хората, а не от фирмите. С такава политика достигнахме най-голямото неравенство, почти 40% в най-бедната страна на ЕС.

Разбира се, времената на Станишев, Доган и Царя оставиха отпечатък, но също така плахостта на премиера да пипне данъците, и разбира се, свързаните с него политически агенти – патриоти и ДПС, които играят зад сцената, не позволиха да се пипнат данъците.

А всъщност в повечето развити европейски страни данъците са прогресивни, осигуровките също са прогресивни. Един по-мъдър държавник би пипнал данъците, без да му мигне окото, даже и без коронакриза.

Но това политическо управление е напълно изчерпано идеологически, обединението ГЕРБ, Патриоти, ДПС, БСП, у които има голям страх да не пипнем парите на най-богатите. А знаем, че в България не се става милиардер с пот на челото.

И някой трябва да разсече този Гордиев възел, иначе ще се влачим и ще пълзим по корем към ЕС, но няма да стигнем и средното им ниво, нито по икономически, нито по социални стандарти, защото, когато властта защитава най-богатите, това означава и по-малко пари за инвестиции.

Би било редно да се очаква една по-солидарна и по-справедлива система, но никоя от политическите сила в момента не би го направила."

Положението може да се промени към добро, ако се вземат мерки да няма 3-4 хил. заразени на ден, а да станат 30-40 души. По света има чудесни практики, които решиха проблема – един Тайван, който има 25 млн. население, нямат починал от 10 май, нямат повече от един-двама заразени на ден – и то идващи от чужбина.

Тоест може да се следва примерът на онези, които първо решиха проблема със заразата, и после се насочиха към икономиката.

Страните, в които решиха проблема с коронакризата, тестовете са безплатни, докато у нас наред с броя на регистрираните заразени със сигурност има поне още толкова хора, които са болни и си стоят вкъщи, и казват няма да дам тези пари и да вися на тези опашки."

Държавата може да направи поне тестовете безплатни.

"Първо, всичка усилия трябва да се насочат към справяне с пандемията. Второ всички онези, които в момента остават без работа, трябва да се обезщетят, като разбира се, трябва да се сложи таван на тази помощ. Има как да се случи, правят го другите страни.

Бюджетът със сигурност няма да е актуален, дори в момента, в който го гласуват, но един лош бюджет е по-добър от никакъв.

Може правителството да пипне леко данъците с процентно увеличение на данък общ доход и корпоративен данък – като необходимо условие за солидарност в условия на криза.

Но ако продължим както досега и очакваме баровете и ресторантите да формират печалби – скоро ще бъдем давани като пример за несправяне с кризата.

Чака ни зима, в която да преосмислим какво правим, да, нужни са ни усилия, жертви, кръв, пот и сълзи, за да извървим нов преход, но не е като този в момента, който не доведе до друго, освен възможността някои хора да си купят от чужбина кола на 20 години."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55