Стъклото е навсякъде около нас. И въпреки това то продължава да съдържа нещо мистично и нещо привличащо. Доказателство за това е и най-новата изложба на Екатерина Гецова „Glass art 12.12” в столичната галерия "Аросита". В изкуството за стъклото за нея няма тайни. През последните години Гецова се фокусира върху малката пластика. Последната ѝ изложба не прави изключение от тази тенденция, където художничката съчетава дърво със стъкло. "Стъклото е с неограничени възможности" – казва Катя Гецова.
„От десетилетия творчеството на Екатерина Гецова-Катя придава значения на материала „стъкло”, категорично надхвърлящи рамките на предполагаемата му „приложна” битийност. По ред причини и стечения на обстоятелствата, тя присъства в измеренията на съвременното изкуство не като „приложник-стъклар”, а като човек, който е направил своя дълбоко промислен избор на материал, с неговите уникални възможности, но и специфични ограничения. Без съмнение, едно от тези „стечения на обстоятелства” е образованието, което Катя Гецова получава в Прага, в ателието на прочутия професор Либенски. От друга страна, тя е автор, принадлежащ на поколението, предприело решителен поход в желанието си за заличаване на границите между „изящно” и „приложно” в българското изкуство.
Не бива да се забравят и нейните организационни активности, свързани с Международния фестивал на стъклотo – София. Като организатор на този фестивал, Катя Гецова цели поставянето на начало на широка международна платформа за обмен на опит между художници, които се занимават с проблемите на съвременното художественото стъкло... В този смисъл, може с основание да се твърди, че пред нас е изложба на един от създателите на съвременното концептуално измерение в изкуството на художественото стъкло”, пише за Екатерина Гецова изкуствоведът Свилен Стефанов.
„Главата и торсът са класически скулптурни жанрове. Какво обаче се случва, когато те са прозрачни? Целият свят влиза в тях и целият свят може да се види през тях. Крехкостта на тленното става още по-осезаема. Тялото се разтваря в заобикалящата среда и съответно във вечността. Процесът на това преливане започва още по-отдалеч – неслучайно по лицата „пълзят” животни и растения, но и букви и цифри – дивият и опитоменият живот се срещат и пресичат. Ефирността и лекотата на стъклото също като че ли нарочно са „приземени” с фабрични метални стойки, болтове, гайки, спирали. Често те имат конструктивно значение, но и като че ли емоционално промушват стъклото и неговата извънвременна поетичност, за да го приближат до нас, да го вкарат в орбитата на живия живот. Небрежно захвърлените дънки, запазили следата на тялото, са още един жест и препратка към преходността” – това е оценката на изкуствоведката Мария Василева за оригиналните творби на Екатерина Гецова-Катя.
А ето какво пише за авторката и изкуствоведът Ирина Аврамова: „Усетът на Гецова към световните артистични процеси – концептуализиране на произведението – я води към нови стилистични открития – фигуралната стъклопластика, която носи широк тематичен, емоционален и семантичен контекст. Това е новата, немноголюдна линия в световното изкуство на стъклото. Онова, което прави творбите на Екатерина Гецова неповторими, е противопоставянето на общовалидния стилов похват на изящна, технологична стъклопластика, която традиционно интерпретира красивото като естетическа категория. Общовалидна остава и инерцията в композиционно отношение – предметността в художественото произведение – стилистични особености, наследени от традициите в битовото стъкло. Гецова отхвърля култа към перфектната стъклена материя. Тя разширява естетическите параметри на жанра, като превъзмогва лидерството на технологиите и извежда присъщите за кавалетните изкуства спонтанност в пластиката, живост, експресия, неповторимост в душевността на твореца. Едно от оръжията ѝ в процеса на индивидуализацията на творбата е колоритът.
Дългите изследвания и експерименти на Гецова в диалога стъклена субстанция – багра довеждат до уникалния ѝ стил. Внушението за вибрация и артистично очарование, присъщи на кавалетната живопис, авторката постига чрез процеса на съвместното темпериране на живописно положената багра и двумерната композиция от плоско стъкло. Второто оръжие на Катя Гецова е постигането на живостта в несъвършенството на отливките, с което тя преодолява усещането за еднообразие и дизайнерска перфектност при тиражираните стъклени форми. Концептуализацията на семантиката в творбата, създадена чрез съчетанието между живописната текстура и търсената небрежност в пластичната повърхност на стъклопластиките, приобщават изкуството на Гецова към авангардните тенденции в естетиката на новото време – постмодернизма, с присъщия му дух на отрицание на „вечните”, класически стойности в името на преходността, тленността, уловеното мигновение, динамиката, изразяващи истинността в изкуството. Творбите ѝ са разпознаваеми, уникални, обаятелни, съвременни, дръзки”.
Изложбата може да бъде видяна до 30 ноември 2020 г. в галерия „Аросита“.
„Glass art 12.12” – разговор с Екатерина Гецова за изкуството на стъклото, за нейната изложба, за паната, изложени в метрото в Нагоя, Япония, за наградата във Валенсия и за някои уникални новаторски технологии – чуйте в звуковия файл.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg