Арх. Анета Василева: Това, че сме малки и не особено богати, ни спасява от архитектурни ексцесии

"През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно – казва арх. Анета Василева,  преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ, част от група WhATA. 

Като архитектурен историк, тя се занимава и преподава предизвикващия полюсни реакции период от 1944 до 1989 г. А понеже се оказва, че съвременната ни архитектура дължи много на реакцията срещу соца, а после и на реакцията към прехода, границата се отмества до 2000 г.

"Реакцията към близкото ни минало е важна, а доскоро то не се преподаваше. Близкото минало се разказва трудно, то е проблематично и дискусионно. А всяка нова архитектурна намеса се случва именно в тази среда – създадената през втората половина на ХХ в. И това е показателно. Показва, че не се учим от грешките на миналото. Не познаваме историята достатъчно, за да можем да избегнем грешките, които тя е допуснала.

Например липсва умереност в отношенията към средата, липсва чувствителност към контекста, в съвместяването на локално с глобално – а това прави всяка архитектура силна и ѝ дава самочувствие да излезе на коя да е сцена. Няма добра оценка на мащаба, което може да има и добри страни. Умереността е тайната.

В близкото минало не успяхме да поразим градовете си така тежко, както на други места. Презастроихме градовете си, но има и по-кошмарна градска среда. Това, че сме малки и не особено богати, всъщност продължава да ни спасява от архитектурни ексцесии.

Колкото до утрешния ден и как пандемията пренарежда дневния ред на града, като че ли се опитваме да избягваме от радикалните решения. 

Един от големите казуси е дали е дошло времето да се откажем от високата плътност в градовете.

Плътният град, компактният, е по-екологичната опция. Уплътняването на градовете е и логична мярка срещу климатичните промени. Защото климатичните промени са големият въпрос пред градоустройството. 

Архитектите са разкъсани между желанието да се върнат към нормалността – да изчакат и да се върнат към посоката, предприета преди пандемията, или да преосмислят всичко издъно. 

Еволюционен и революционен подход се бият."

Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с арх. Анета Василева, Главен герой в "Нашият ден".