Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Анета Василева: Това, че сме малки и не особено богати, ни спасява от архитектурни ексцесии

арх. Анета Василева
Снимка: Ани Петрова

"През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно – казва арх. Анета Василева,  преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ, част от група WhATA

Като архитектурен историк, тя се занимава и преподава предизвикващия полюсни реакции период от 1944 до 1989 г. А понеже се оказва, че съвременната ни архитектура дължи много на реакцията срещу соца, а после и на реакцията към прехода, границата се отмества до 2000 г.

"Реакцията към близкото ни минало е важна, а доскоро то не се преподаваше. Близкото минало се разказва трудно, то е проблематично и дискусионно. А всяка нова архитектурна намеса се случва именно в тази среда – създадената през втората половина на ХХ в. И това е показателно. Показва, че не се учим от грешките на миналото. Не познаваме историята достатъчно, за да можем да избегнем грешките, които тя е допуснала.

Например липсва умереност в отношенията към средата, липсва чувствителност към контекста, в съвместяването на локално с глобално – а това прави всяка архитектура силна и ѝ дава самочувствие да излезе на коя да е сцена. Няма добра оценка на мащаба, което може да има и добри страни. Умереността е тайната.

В близкото минало не успяхме да поразим градовете си така тежко, както на други места. Презастроихме градовете си, но има и по-кошмарна градска среда. Това, че сме малки и не особено богати, всъщност продължава да ни спасява от архитектурни ексцесии.

Колкото до утрешния ден и как пандемията пренарежда дневния ред на града, като че ли се опитваме да избягваме от радикалните решения. 

Един от големите казуси е дали е дошло времето да се откажем от високата плътност в градовете.

Плътният град, компактният, е по-екологичната опция. Уплътняването на градовете е и логична мярка срещу климатичните промени. Защото климатичните промени са големият въпрос пред градоустройството. 

Архитектите са разкъсани между желанието да се върнат към нормалността – да изчакат и да се върнат към посоката, предприета преди пандемията, или да преосмислят всичко издъно. 

Еволюционен и революционен подход се бият."

Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с арх. Анета Василева, Главен герой в "Нашият ден".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Посвещава се на 130-годишнина на Организираното туристическо движение в България

Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..

публикувано на 08.09.25 в 14:26
Павлина Върбанова

Павлина Върбанова: Много по-важно е да притежаваме житейска грамотност

Днес отбелязваме Международния ден на грамотността. Той е създаден от ЮНЕСКО през 1966 година по препоръка на Световната конференция на министрите на образованието за изкореняване на неграмотността, проведена в Техеран. Целта е да се напомня за значението на грамотността в живота на хората и обществото. Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира,..

публикувано на 08.09.25 в 10:04

Птиците на Сакар

Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..

публикувано на 07.09.25 в 10:20

Както свидетелства Христовият ученик Йоан: "Бог е любов"

Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...

публикувано на 07.09.25 в 09:25
Антон Митов и Васил Велев

140 години от Съединението

Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..

публикувано на 06.09.25 в 14:03