Изложба, представяща Света гора, нейните манастири и художествено наследство, през погледа на български художници от първата половина на ХХ век, е подредена в СГХГ до февруари догодина.
Сред показаните творби са намерили място произведения на Иван Лазаров, Дечко Узунов, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Константин Щъркелов и др. Пътували до Атонския полуостров по една или друга причина, всеки от авторите пресъздава по свой начин различни впечатления от съприкосновението си с манастирите и със старините на Атон, със живота на монасите и със съхранено богато художествено наследство.
Погледнато по-общо, в контекста на българското изкуство от първата половина на миналия век, представянето на Света гора се оформя и като тема, която отразява някои от важните посоки в художественото развитие у нас през този период. На първо място това е вниманието към старините, към старото изкуство и към християнското наследство, интерес, който силно повлиява върху формирането на българския модернизъм и на движението родно изкуство.
Изложбата включва разнообразни произведения – светогорски възрожденски щампи, копия на стенописи, рисунки и проекти, живописни и графични творби, пресъздаващи изгледи от Света гора.
Представени са произведения, собственост на СХГХ, Националната галерия, Националния исторически музей, Националния църковен историко-археологически музей, Националния литературен музей, Държавната агенция „Архиви“, Ефория Зограф, регионални исторически музеи и художествени галерии в страната, СБХ, частни колекции. В експозицията е представено и копието на прочутата чудотворна Фануилска икона на св. Георги, дело на Цанко Лавренов, съхранявана в пловдивския храм „Св. Цар Борис Покръстител“.
Включените в изложбата архивни материали и исторически сведения дават възможност за проследяването на една документална линия и опознаване на историята на Света гора и нейните проучвания.
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
2000 художници, фотографи, архитекти, скулптори и гравьори от цял свят ще представят най-новите си произведения. Събитието се провежда под стъкления купол на "Гран Пале" във френската столица. Панаирът за съвременно изкуство "Арт Капитал" се открива с грандиозно шоу и дефиле на бижутери, които представят най-новата си продукция. В рамките на трите..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален фестивал ще се проведе от 24 до 28 септември 2025 година. Идеята на организаторите е да предложат в ранната есен едно голямо културно събитие на варненци и на гостите на града и така да се удължи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които създават епизодите, разкриват събития и истории, свързани с построяването, архитектите и обитателите на ценните сгради в Стара София. "Идеята за поредицата се роди на базата на две беседи, които..
Представлението "Не се обличай за вечеря" по пиесата на Марк Каполети "Пижама за шестима" е първият опит на режисьорката Максима Боева за ситком. Заедно със сценографа на представлението Киряна Аврониева те се впускат още повече в експеримент със сценичното пространство, като бягат от класическия модел на жанра, който е белязан от "диван по..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg