29.11.1797 г. в Бергамо е роден Гаетано Доницети.
30.11.1848 г. в Неапол е премиера на операта „Полиевкт“
Чудесен повод програма „Христо Ботев“ да представи запис на тази малко позната опера на 29 ноември от 14 часа, тъй като никак не беше лесно да се избере коя от останалите 74 опери да прозвучи.
Операта „Полиевкт“ е опера в три действия с либрето на Салваторе Камарано по едноименната пиеса на Пиер Корней пресъздаваща живота на раннохристиянския светец св. Полиевкт. Премиерата е била на 30 ноември 1848 г. в театър „Сан Карло“ Неапол след смъртта на Доницети. Странна е съдбата на тази опера. Тя трябвало да бъде за прочутия тенор Адолф Нури, представил теноровите партии в „Хугеноти“, „Роберт Дявола“, „Вилхелм Тел“, „Еврейката“. Двамата се срещат през 1838 г. във Венеция и веднага решават, че трябва да има нова опера. Заминават за Неапол, а там намират либретиста Салваторе Камарано. Операта е „Полиевкт“ и всичко върви прекрасно. До 1 юли 1838 г. творбата е почти завършена. Грандиозният финал, по време на който християните са хвърлени на арената на лъвовете бил подходящ повече за френската голяма опера, отколкото за опера серия. Всички очаквали постановката с огромен интерес. Дори цензурата дала своето разрешение. Но ето, че крал Фердинанд II забранил представянето на операта, тъй като светият сюжет не бил подходящ за сцената и щял да бъде обида за светеца. Ядосан Доницети напуска Неапол и заминава за Париж, където създава някои от най-хубавите си произведения в следващите години. Това било удар за Адолф Нури, който разчитал тази опера да му върне славата и да затъмни постиженията на съперника му Жилбер Луи Дюпре. Все пак Нури, който останал в Неапол много успешно дебютирал в „Клетвата“ на Меркаданте и в няколко други опери. Колкото до Доницети, той постигнал разбирателство с директора на Парижката опера и с френското либрето на Йожен Скриб създава опера наречена „Мъчениците“, представена на 10 април 1840 г. В нея Доницети прави някои промени и дава по-голяма важност на религиозната страна на историята, дотолкова, че Берлиоз я определя като „Кредо в три действия“. Най-голямата драма била, че точно съперникът на Адолф Нури, Жилбер Дюпре представил ролята на Полиевкт в Париж. Успехът бил голям. Изиграни са 20 спектакъла, последвани от турне в провинцията и в Белгия. Интересно е, че в продължение на 11 сезона операта се играе в Ню Орлийнс, за последно през 1871 г. Преведена е на италиански и играна в Лисабон. Жъне успехи в Прага, Будапеща, в много театри в Испания и в Южна Авмерика, както и в Лондон, Бостон и Виена. Немската версия е представена на много места в Германия. В Италия опера под заглавието „Мъчениците“ никога не е играна. На 8 април 1848 г. умира Доницети. През тази година революционните движения променят Европа, включително и цензурирането на оперни сюжети. Така в Неапол най-после са представени „Лукреция Борджияна“ на 22 февруари, след това „Набуко“ на 22 март и най-накрая „Полиевкт“ на 30.11. Разчупила забраните операта е представена в почти всички италиански оперни театри. Едни от най-големите певци изпълняват партиите, но огромен интерес събужда постановката на Миланската Скала през 1960 г. с Мария Калас, Франко Корели и Еторе Бастианини.
Ето сега и история. Първо действие
Действието се развива по време на римската империя в Армения – 3 в. Предшестваща действието случка създава напрежение – Паолина и Северо – римски генерал са били сгодени. Но в града достига слух, че Северо е загинал в битка. Феличе, бащата на Паолина иска тя да се омъжи за благородния арменец Полиевкт. Тя приема и въпреки, че не изпитва толкова силна обич както към Северо тя го приема. Разбира се слуховете достигат до Полиевкт и той започва да се съмнява във верността на съпругата си. Подозренията му се подклаждат и от Калистене – великият жрец на Юпитер, който мрази Паолина, тъй като тя е отхвърлила любовта му.
Полиевкт се среща с водача на християните Неарко и споделя с него съмненията си. Той е решил да се покръсти, въпреки римските преследвания. Паолина е последвала мъжа си и по време на срещата ѝ със свещеника научава, че има нов римски закон, който осъжда християните на смърт. Тя присъства на покръстването на Полиевкт, а красотата на церемонията дълбоко развълнува душата ѝ. След края на церемонията Неарко обявява, че пристига Северо, който ще води преследването на християните. Паолина е радостна, че бившият ѝ любим е жив, но той е изгубен за нея.
Самият Северо с нетърпение очаква да види своята любима и е много разочарован, когато разбира, че тя е омъжена.
Второ действие
В дома на Феличе Северо и Калистене разискват изневярата на Паолина. Самата тя му съобщава, че го е обичала много, но вече е омъжена и го моли да напусне дома на баща ѝ.
Разбира се Калистене не пропуска да уведоми Полиевкт, че Паолина се е срещнала със Северо. Полиевкт не знае за тяхната минала любов и започва да ревнува. От тъжните му мисли го изтръгва съобщението за ареста на Неарко.
В храма на Юпитер Неарко е подложен на мъчения, за да разкрие кой е новопокръстеният християнин.
Пристига Полиевкт и признава, че новопокръстеният християнин е самият той. Паолина първо моли баща си да се смили над съпруга ѝ, а след това коленичи в краката на Северо. Вбесен от тази нейна постъпка Полиевкт събаря олтара и я проклина. Двамата с Неарко са отведени в затвора.
Трето действие
В свещения храм Калистене предвожда жреците и народния гняв срещу християните. В килията си Полиевкт мечтае за своята съпруга. Когато тя идва той ѝ прощава. Тя се опитва да го убеди да се откаже от новата си вяра, но Полиевкт е сигурен, че на небето го очаква по-добър живот. Запленена от неговата увереност тя иска също да стане християнка. Така двамата ще умрат заедно.
На финала на операта Паолина, Полиевкт и останалите християни са изведени към дупката, в която ще бъдат разкъсани от лъвовете.
Действащи лица и изпълнители
• Полиевкт, арменски благородник и съпруг на Паолина – Хосе Карерас, тенор
• Паолина, дъщера на Феличе – Катя Ричарели, сопран
• Северо, римски проконсул, бивш годеник на Паолина – Хуан Понс, баритон
• Калистене, велик жрец на Юпитер – Ласло Полгар, бас
• Неарко (Неарх), водач на арменските християни – Паоло Гаванели, бас
• Феличе, Губернатор на Мелитин – Хари Питърс
Хор на Виенската певческа академия, виенските симфоници, диригент Олег Каетани.
Либрето: Парашкев Хаджиев По драматичната пиеса на: Рачо Стоянов Световна премиера: 9 октомври 1966 г., Софийска опера Действащи лица и изпълнители: • Тихол, майстор резбар (тенор) • Найден, негов син, резбар (бас) • Милкана, жена на Найден (сопран) • Живко, майстор резбар (тенор) • Добри (баритон) • Кольо (тенор) • Генчо..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта си на българска земя по Гергьовден 2024 г. независимото (в пълния смисъл на думата) електро-индъстриъл-авнагард-рок дуо Putan Club повтаря Софияна светлата дата 24 май в тъмните подземия на..
"Единение" е авторски албум на Константин Кучев, братя Якъбови и сестри Апостолови, Ян Добрева, Васил Спасов - Sariel Orenda, Петър Йорданов - Бъни, Мартин Саийд Бейран, Силсила Махбуб, Халед Мераджудин, Нона Митева, Александър Лазаров, Мари Андонова, Асен Хайдутов, Анна Каралашева, Ердинч Милев. Авторите на албума споделят: "Музиката като..
На 25 и 29 май в град Бразилия, клавирното дуо ще осъществи два от ключовите проекти на състава – продължаващото турне с Клавирния концерт за четири ръце на Йоханес Брамс и аранжимент на Рихард Дюнсер на Клавирен квинтет, оп. 25, както и програма с преобладаващо българско присъствие. Посещението им е резултат на покана от Клаудио Коен, който се..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и Мирослав Пашов – директор на Театър “Българска армия”, излизат с обща радио- и видеопремиера на 24 май. Тримата записаха песен на Светослав Лобошки (музика и аранжимент) по текст на Джина..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg